Определение № 12178 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2025 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал.2 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез нейния Председател и чрез процесуален представител, против Определение № 25087 от 22.07.2025г., постановено по адм. дело № 3088/2025г. по описа на Административен съд – София - град в частта му по т.1, с което Решението й № Ж-145/19.02.2025г. е прогласено за нищожно, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване указанията по тълкуване и прилагане на Закона, дадени с Решение №8284/03.08.2023г. по административно дело №1058/2023г. на ВАС. С оспореното определение съдебният състав е посочил, че то не подлежи на оспорване от страна на органа в частта му по т.1 съгласно Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021г. на ВАС по т.д. №10/2019г. Частният жалбоподател релевира доводи за недопустимост и евентуално за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му изцяло и връщане на делото с указания за процедиране на производството от страна на първоинстанционния съд по реда на чл.145 и сл. АПК, вместо по реда на чл.197 и сл., както е сторил това АССГ. Ответната страна Областна дирекция по Безопасност на храните – Варна (ОДБХ) чрез процесуален представител изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт в оспорената част. Пледира в писмено становище за постановяване на определение, с което да бъде оставена „без уважение“ частната жалба на КЕВР. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК. Подадена е от надлежна в производството пред АССГ страна, против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, но е неподлежащ на оспорване, предвид разпоредбата на чл.200,ал.2 АПК, според която постановеното по реда на чл.197 АПК Определение подлежи на оспорване пред ВАС единствено от страните в административното производство, откъдето по аргумент на противното в Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021г. на ВАС по т.д. №10/2019г. е изведено заключението, че то не може да бъде обжалвано от страна на административния орган. Предвид изложеното, съдебният състав намира жалбата за недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено при следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като със свое Решение №8284/03.08.2023г. по адм.д. №1058/2023г. ВАС е отменил решение № 6709/10.11.2022 г., постановено по адм. д. № 8731/2022г. по описа на Административен съд – София град и, вместо него е отменил Решение № Ж-436 от 17.08.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, като е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне по жалбата на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна. При повторното провеждане на производството пред КЕВР, органът приел Решение № Ж-145/19.02.2025 г., с което по т. 1. на основание чл. 41, ал. 4, т. 1 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация КЕВР е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. № В-12-00-230 от 26.04.22 г. от ОДБХ -Варна срещу „ВиК“ ООД Варна, поради липса на компетентност да разгледа и реши частноправния според Комисията спор, а по т.2 изпратила копие от решението на Областния управител на Област Варна и на Председателя на Асоциация на ВиК Варна, във връзка с правомощията му по чл.198 в ал.5, т.6 от Закона за водите и чл. 42, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация. Против така постановеното Решение Областна дирекция по Безопасност на храните – Варна (ОДБХ), представлявана от своя Директор депозирала жалба пред АССГ. Съдебният състав приел, че се касае за оспорване на административен акт на КЕВР с предмет прекратяване на развилото се административно производство, по смисъла на чл.56, АПК, чието оспорване е допустимо по реда на глава десета, раздел IV АПК, на основание ал.4 на същата норма. В тази връзка провел производство по раздел IV на глава десета и постановил оспореното Определение, с което приел, че се касае за отказ от страна на КЕВР да разгледа отнесения до него въпрос по същество, след дадени изрично указания на ВАС в обратен смисъл с влязлото в сила Решение №8284/03.08.2023г. по адм.д. №1058/2023г. Предвид установеното е обосновал заключение за нищожност на така приетото и оспорено Решение № Ж-145/19.02.2025г. на КЕВР поради несъответствието му с разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК, според която актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Според настоящия съдебен състав, така проведеното производство е реализирано без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно в хипотезата на чл.56, ал.4, вр. чл.197 и сл. АПК оспореният административен акт е бил разгледан през призмата на глава десета, раздел IV АПК, В този случай, съгласно нормата на чл.200,ал.2 АПК Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Този ред на разглеждане, съответства и на предвиденото в разпоредбата на чл.148, ал.1 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, която за оспорване решенията на КЕВР препраща към общия ред по АПК. В светлината на тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021г. на ВАС по т.д. №10/2019г. следва да се заключи, че КЕВР не е сред страните в развилото се пред самата Комисия административно производство, поради което не разполага с активна правна легитимация да оспори постановеното от първоинстанционния съд Определение. Така постановеният съдебен акт, както правилно е посочил първоинстанционният съд, е окончателен съдебен акт за КЕВР. Доколкото жалба не е постъпила от страна в административното производството, (а единствено от самия административен орган), оспореното определение като влязло в сила е породило своя правен ефект. По изложените съображения и на основание чл. 215, т.4, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,