Определение № 10 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 404/2012 г.

Образувано е по молба с вх.№ 10184/24.09.2015 г. на М.С. К., Д. П. К. и В. Д. К. за изменение на Решение № 90 от 12.09.2015 г. по т.д.№ 404/2012 г. с искане за присъждане на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени направеното искане и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество и основателна. С Решение № 90 от 12.09.2015 г. по т.д.№ 404/2012 г. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение е отменил частично въззивно решение № 18 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 1050/2011 г. на Апелативен съд – П. и при условията на чл.293, ал.2 ГПК е отхвърлил иска по чл.135 ЗЗД на [фирма], [населено място] срещу М. С. К., Д. П. К. и В. Д. К. за обявяване на относителната недействителност на извършеното от М; С. К. и Д. П. К. дарение на В. Д. К. на недвижим имот по нот.акт № 27/10.09.2008 г. на нотариус Д. С. за 1/2 идеална част от имота, прехвърлена от съпругът – недлъжник Д. П. К.. При постановяване на решението съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането на молителите, направено в касационната им жалба, за присъждане на разноските по делото. По делото е представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие от 20.4.2015 г., в който е отразено, че договореното в размер на 2 000 лв. адвокатско възнаграждение е платено изцяло в брой от молителите. Предвид изхода на делото, касаторите имат право на 1/2 от направените разноски, възлизащи общо в размер на 2 760.32 лв., вкл. платената от тях държавна такса, но предвид заявеното искане молбата следва да се уважи за сумата 1 000 лв., представляваща ½ от платеното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение