Определение № 1092 от 19.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 30/10.01.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2991/2013, с което е потвърдено решение № 3262/05.07.2013 на Варненския районен съд по гр.д. № 10843/2012, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Недоволен от решението е В. М. М., представляван от адв. П. У. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обяви изрично фактите, които счита общоизвестни или служебно известни и чия е тежестта да докаже вината на дееца и по материалноправните въпроси съставлява ли разгласяване на позорни обстоятелства отправянето на оплакване до ненадлежен орган и съставлява ли това злоупотреба с правото на свободно изразяване, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а последният има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата А. П. К., представляван от адв. Д. Ч. и П. П. от ВАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Съдът е приел за служебно известни обстоятелствата, че ищецът е предявил искове за обезщетение на същите вреди от други съизвършители, което няма как да е неизвестно на ищеца, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът заедно с други лица е подал „жалба” до Н. „Ч. р.”, Д. ч., в която заявяват че са напуснали кооперацията поради своеволията и самоуправствата на нейния председател и в продължение на пет години не им е изплатен дяловия капитал, макар да се били принудени да подпишат документи, които не одобряват. Това поведение на ответника не е противоправно, тъй като се свързва с несвикване на управителния съвет, покупката на скъп автомобил без съответно решение на колективен орган на кооперацията, неизплащане в срок на дяловия капитал след напускане на кооперацията и предлагането за подпис на разходен касов ордер за 61,79 лева, който не съдържа всички реквизити. Ищецът няма отношение към извършени в последстви журналистически разследвания и публикации в медиите и не отговаря за евентуални вреди на ищеца, макар вината да се предполага, тъй като те не са в причинна връзка се неговото поведение. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият правен въпрос не обуславя решението по делото, а останалите не се разрешават противоречиво от съдилищата нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Предявеният иск е отхвърлен, тъй като изложените факти и обстоятелства в жалбата на ответника са истинни, тъй като се отнасят до несвикване на управителния съвет, покупката на скъп автомобил без съответно решение на колективен орган на кооперацията, неизплащане в срок на дяловия капитал на напуснали членове-кооператори и предлагането за подпис на разходен касов ордер за 61,79 лева, който не съдържат всички реквизити, а не поради недоказаност на вината. Жалбата не съдържа твърдения за извършени изнудване, самоуправство или други престъпления, Въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД), както и че не е налице злоупотреба с право, когато засегнатият от нечие поведение търси защита пред надлежен държавен орган, като добросъвестно излага обстоятелства, които да бъдат проверени по съответния ред. Не е налице такава злоупотреба и когато засегнатият се обръща за помощ към частно лице или организация, която да му помогне в защита на правата, които той счита нарушени. Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение