Определение № 3445 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Денис Ер“ ЕООД срещу определение № 1365 от 20.03.2025 г. по ч. гр. д. № 790/2025 г. (неправилно посочено в определението като № 790/2024 г.) на ВКС, І г. о. за оставяне без разглеждане на частна жалба на същото дружество, вх. № 1142/21.01.2025 г., срещу определение № 88 от 11.01.2025 г. по гр. д. № 5129/2023 г. на ВКС, І г. о., с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд. В атакуваното пред настоящия съд определение е визирано, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС. Определението по чл. 288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т.е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. При разглеждане на този въпрос съдът не разрешава спора между страните, т.е. това определение не формира сила на пресъдено нещо и не представлява правораздавателен акт, поради което и не подлежи на по-нататъшно обжалване. Не може да бъде прието, че това определение следва да подлежи на съдебен контрол като нищожен съдебен акт. По отношение на един съдебен акт е допустим контрол за нищожност само ако в закона е предвидено, че същият подлежи на обжалване. Не е такъв процесният случай. Жалбоподателят сочи, че няма значение как е наименуван депозираният документ и до кого е адресиран; съществено е искането в самото съдържание на документа. Твърди, че съдебният състав, след като е оставил без разглеждане частната жалба, неправилно приемайки, че по отношение на един съдебен акт е допустим контрол за нищожност само ако в закона е предвидено, че той подлежи на обжалване, е следвало да изпрати искането на компетентния съд за произнасяне по него. Налице е съдебно определение (по чл. 288 ГПК), което не подлежи на инстанционен контрол и влиза в сила с постановяването си. От друга страна, правните последици на това съдебно определение са насочени както към съда, така и към страните по делото, по което е постановено. Поради необжалваемостта му, единственият начин за защита е да се иска неговата нищожност. Посоченият от ВКС ред не гарантира и не изчерпва възможността за защита от нищожните съдебни актове, конто не са обжалвани или които не подлежат на касационно обжалване, но законодателно е предвиден за случаите, когато е постановено нищожно съдебно решение или друг акт, за който не е упражнен инстанционен контрол или инстанционният съдебен контрол е бил изключен по силата на закон. Това е предвидено с оглед недопускането в правния мир на съдебен акт, който страда от най-тежкия порок. Правото да се иска прогласяването на нищожността на влязлото в сила съдебно решение се упражнява чрез иск или възражение. От насрещната страна Фондация „ВМРО“ е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира частната жалба, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. Определението по чл. 288 ГПК, с което съдът се произнася по селектиране на касационната жалба, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в хипотезите по чл. 274, ал. 1 ГПК. Ето защо в съответствие със закона ВКС, състав на І г. о. е приел, че частната жалба, с която изрично е бил сезиран, е недопустима и не подлежи на разглеждане от него. Следва да се отбележи, че ако счита за необходимо, „Денис Ер“ ЕООД може да предяви по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК иск за прогласяване нищожността на определението по чл. 288 ГПК, като за целта сезира първоинстанционния съд с искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение