Определение № 209 от 01.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на В. Ж. Г. от [населено място], против определение № 3442 от 6 декември 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 3442 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г., с което е прекратено производството по делото. В жалбата се иска отмяна на обжалваното определение, тъй като и въззивният, както и първоинстанционният съд приемат, че протоколното определение на районния съд за оставяне без уважение на искането за изменение на небрачния иск, не попада в кръга на подлежащите на самостоятелен въззивен контрол съдебни актове, тъй като не прегражда пътя на защита, което е неправилно, тъй като то прегражда възможността за разглеждането на искането изобщо – в хода на производството ново такова искане не може да се направи, а отделен иск не може да се води. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд приема, че определението на районния съд е необжалваемо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, съдебен контрол по законосъобразността му е недопустим, като на това основание постъпилите частни жалби срещу него, респективно – срещу разпореждането за връщане, са недопустими и не подлежат на разглеждане по същество. Относимите обстоятелства са следните: С протоколно определение от 5 октомври 2012 г. по гр.д. № 655 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. първата инстанция оставила без уважение искането на частната жалбоподателка за допускане изменение на искането по небрачния иск за ползване на семейното жилище, тъй като предмет на възлагане трябвало да бъде цялото жилище, а не отделни части от него. Срещу определението била подадена частна жалба, която била върната с разпореждане № 14503 от 16 октомври 2012 г. по съображения, че обжалваното определение не попада в кръга на подлежащите на самостоятелен въззивен контрол съдебни актове, тъй като не прегражда пътя на защита, а е по движение на делото. Обжалваното определение е неправилно. Въззивният съд не се е занимал със законосъобразността на разпореждането на първоинстанционния съд по изложените от частната жалбоподателка съображения, а е приел, че жалбата срещу него е недопустима, поради което е прекратил производството по делото. Тъй като с разпореждането на районния съд се прегражда пътя на защита на частната жалбоподателка срещу определението на първата инстанция, въззивният съд дължи произнасяне по същество. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение