Определение № 501 от 16.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2108/2013 г.

Производството е по чл. 122 ГПК. Образувано е по повдигнат от Софийски апелативен съд спор за подсъдност относно компетентния да се произнесе по молбата на [фирма] съд, за отмяна на внесената от същото дружество парична гаранция по допуснато обезпечение на иска му срещу ответника [фирма] – предмет на ч.т.д.№ 2001 / 2011 год. на Софийски градски съд. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение и за да се произнесе по спора, на основание чл.122 ГПК, съобрази следното: Паричната гаранция е постановена, като предпоставка за допускане на обезпечението, с определението на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 1017 / 2011 год. / и внесена по негова сметка /, в производство по обжалване определението на СГС, с което исканото обезпечение е допуснато, но без това условие по чл. 391 ал.1 т.2 ГПК. СГС е отклонил ,с разпореждане от 22.04.2013 год., произнасяне по молбата, препратена му от САС, с разпореждане от 09.04.2013 год. и върнал преписката на същия. Софийски апелативен съд, цитирайки определения на ВКС, е приел, че компетентен да се произнесе по исканата отмяна и връщане на паричната гаранция, обусловена от уважаването на иска на молителя, в чиято полза е допуснато обезпечението, е съдът сезиран с искането за допускане на обезпечение - в случая СГС, като обстоятелството по сметка на кой съд е внесена паричната гаранция, е напълно ирелевантно. Тези съображения се споделят и от настоящия състав. Обстоятелството по сметка на кой съд е внесена паричната гаранция не е от преценимите при произнасяне по основателността на молбата обстоятелства. Определението на първоинстанционния съд би било задължително за титуляра на сметката – Софийски апелативен съд, идентично на определение, изходящо от самия него / арг. чл. 297 ГПК /. По изпълнението му, след съответно влизане в сила, въззивният съд не е в условията на упражняващ инстанционен контрол, който би упражнил, но при обжалване на първоинстанционно определение с предмет искането за освобождаване на паричната гаранция. Компетентен да се произнесе по същата, като основана на последващи обстоятелства от значение за обезпечителното производство, е съдът по обезпечението, а такъв е съдът, пред който, по правилата на родовата и местна подсъдност / чл. 390 ал.1 ГПК /, респ. компетентен като съд по висящия иск, чието обезпечаване се претендира / чл. 389 ГПК /, е предявена молбата за допускане на обезпечението. Както се сочи и в опр. № 409 / 28.06.2010 год. по гр.д.№ 344 / 2011 год. на ІV г.о. ВКС / макар по спор относно компетентен да отмени обезпечителната мярка съд, предвид непредявяването на обезпечения иск в указания от съда срок / с произнасянето по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, постановено в производство по чл. 389 и сл. ГПК е изчерпана компетентността на въззивния съд и той не може да бъде адресат на последващи молби, произтичащи от и свързани с обезпечителното производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение