Определение № 10510 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д. Миленкова, срещу определение № 34631 от 08.09.2026г., постановено по адм. дело № 10514/2026г. на Административен съд – София-град, с което е оставено без разглеждане искането му за съдебна защита срещу неоснователно бездействие на кмета на район „Банкя“ – Столична община и е прекратено производството по делото. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение. Прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и да върне делото на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на район „Банкя“ – Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Василева, в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, счита че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което прави искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдебния акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд - София – град е оставил без разглеждане като недопустима „жалба и искане за съдебна защита“ на М. И. Г., в частта касаеща неоснователно бездействие на кмета на район Банкя, Столична община във връзка със заявление с вх. №РБН26-ВК92-310 от 06.07.2026г., изразяващо се в неокомплектоване и неизпращане на преписка по заявлението на жалбоподателя на компетентния да се произнесе по него орган- кмета на Столична община и непредоставянето на кореспонденция по преписката и прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд констатира, че оспореното фактическо бездействие, съставляващо неокомплектоване и неизпращане на преписка по заявление на М.Г. на компетентния да се произнесе орган и непредставянето на кореспонденция по преписката представлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 256, ал.2 от АПК. Съдът е приел, че в настоящия случай искането е подадено на 06.07.2026г. и 14-дневния срок за оспорване е изтекъл на 20.07.2026г., а жалбата е подадена на 28.07.2026г., т.е. след предвидения в закона срок, поради което е приел, че жалбата е просрочена. Определението е правилно. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба. В случая приложение следва да намери чл. 256, ал.2 от АПК с оглед описаната фактическа обстановка в жалбата, от която е видно, че на 04.07.2026г. частния жалбоподател е подал заявление до СО – район „Банкя“, за започване на процедура по чл. 35, ал. 3 от ЗОС за закупуване на поземлен имот. На л. 40 от делото заявлението е с вх. №РБН26-ВК92-310 от 06.07.2026г. Когато се претендира неизвършване на фактически действия по чл. 256, ал. 2 АПК, неизвършването на фактически действия подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването му до административния орган. От данните по делото се установява, че искането до административния орган е от 06.07.2026 г., а оспорването на бездействието е извършено на 28.07.2026 г., след изтичане на предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок. Неоснователни са доводите в частната жалба, че срокът започва да тече от депозиране на последващо допълнение и уточнение към заявлението. Законодателят изрично е свързал началния момент на срока с подаването на искането до органа, поради което съдът не може да приеме различно тълкуване. При наличие яснота относно предмета на искането и при просрочие на производството по чл. 256, ал. 2 АПК липсват предпоставки за разглеждане на спора по същество. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК следва да се осъди, М. И. Г. да заплати на Столична община сумата от 102, 26 евро юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено по реда чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,