Определение № 107 от 12.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2017 г.

Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК. Образувано по касационна жалба на Л. И. Н., срещу въззивно решение № 140/23.03.2017 г. по гр.д. № 96/2017 г. на Окръжен съд Русе, с което се обезсилва решение № 1516/01.12.2016 г. по гр.д. № 2591/2014 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен предявения иск на В. Л. Н.-И. и Л. И. Н. срещу „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК[ЕИК], „ПЛАМ-ЕН” ООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], П. А. В., Е. П. В. и Н. Д. В., тримата от [населено място], да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично вземане по изп.д./№/, не принадлежи на длъжника, на основание чл.440, ал.1 от ГПК. Въззивното решение е влязло в сила по отношение на В. Л. Н.-И.. По отношение на ответника „ПЛАМ-ЕН” ООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], производството е било прекратено поради заличаването му в търговския регистър с решение по т.д. № 91/2009 г. на Окръжен съд Русе, влязло в сила на 06.12.2016 г. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за правния интерес на засегнатите от изпълнението трети лица, върху чието имущество е насочено принудително изпълнение за парично вземане, да установят на основание чл.440 ГПК, че това имущество не принадлежи на длъжника, ако длъжникът е търговец и е бил заличен в търговския регистър преди взискателят по изпълнителното дело да бъде удовлетворен, но в проведеното съдебно заседание от 08.04.2018 г., настоящият състав на ВКС е постановил спиране на производството до произнасяне по тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, което е приключило с тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.