Определение № 60117 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4088/ 14.05.2021 год. на адв.В. С. АК В. Т., като процесуален представител на М. Г. К., ответник по молба за отмяна в производството по гр.д.№ 2902/20 година на ВКС, II г.о. С молбата се прави искане за допълване по реда и на основание чл. 247, ал.1 ГПК на Решение № 26 от 28.04.2020 година, постановено по настоящото гр. д. № 2902/2020 година на ВКС, II г.о., в частта за разноските. С молбата се иска присъждане на направените като ответник в производството по отмяна съдебни разноски за процесуално представителство по делото в размер на 1600 лв.. Поддържа се, че искането за присъждане на разноски за защита е направено своевременно, с отговора на молбата за отмяна, с представен Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението е платено от К. в брой ,в минималния размер съгласно чл.9, ал.4, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, без изразено становище. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Молбата е допустима, подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е основателна. С Решение № 26 от 28.04.2020 година, произнесено по настоящото дело, е оставена без уважение молба за отмяна на Р. Г. К. от [населено място] по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 136 от 18.07.2019 година по гр.д. № 319/2016 година на РС- Павликени по извършване на съдебна делба на основание чл. 353 ГПК чрез разпределяне на дялове в полза на съделителите Р. Г. К. и М. Г. К. на допуснатите до делба дворно място с къща в [населено място], [община] и апартамент в [населено място]. С диспозитива на посоченото решения няма произнасяне по разноските на ответника по молбата за отмяна, въпреки направеното с писмени отговор искане за това. Молбата за допълване на съдебното решение, в частта за разноските, е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато е пропуснал да стори това, решението може да бъде допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съобразно изискванията на чл. 78, ал. 1 ГПК респ. чл. 78, ал.3 ГПК заплатените от страната такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от насрещната страна съразмерно с уважената, в случая съобразно отхвърлената част от иска. При безспорните данни за изхода на спора- а именно, че молбата за отмяна като неоснователна е оставена без уважение, искането на ответната страна за възмездяване на направените разноски за защита се явява основателно. Искането е доказано по размер, предвид на намиращия се на л. 17 Договор за правна защита и съдействие № 0212223 от 21.11.2019 година. Претендираната сума от 1600 лв. ( хиляда и шестстотин лева ), съставлява направени и заплатени разноски за правна защита, поради което искането следва да бъде уважено изцяло. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на второ отделение на гражданска колегия