Определение № 157 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2011 г.

С определение № 190/11.05.2011 г. на ВКС, I г.о. по гр. д. № 101/2011 г. е спряно изпълнението на въззивно решение № 66 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 314/2008 г. на Софийския апелативен съд в частта с която [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], е осъдено да заплати на А. В. Ш. от [населено място] сумата от 17 629 лв., на основание чл. 59 ЗЗД. С определение № 1183 от 21.12.2011 г. по гр. д. № 1093/2011 г., ВКС, 2 г.о. не е допуснал касационно обжалване на решение № 66 от 03.01.2011 г., поправено с решение № 1253 от 07.07.2011 г., постановени по гр. д. № 314/2008 г. на Софийския апелативен съд и решенията са влезли в сила. С молба вх. № 15458 от 13.02.2012 г. от адвокат Р. В. – пълномощник на [фирма] е поискано възстановяването на сумата от 5706 лева, която е преведена като обезпечение погрешно по сметката на ВКС за държавните такси. С молба вх. № 2623 от 12.03.2012 г. е отправено искане за възстановяване на внесените като обезпечение суми на основание чл. 282, ал. 5 ГПК, като към молбата е приложено заверено копие от удостоверение вх. № 7350 от 08.03.2012 г., издадено от ЧСИ Р. М. с рег. № 790 на КЧСИ, от което е видно, че длъжникът [фирма] е изплатил дължимите суми на взискателя А. В. Ш.. С допълнителна молба вх. № 3837 от 11.04.2012 г. е представено заверено копие от удостоверение изх. № 9997/29.03.2012 г., с което се удостоверява, че дружеството-длъжник е превело на взискателя и дължимата законна лихва. Във връзка с постъпилите молби, съдът констатира следното: За спиране изпълнението на въззивното решение в уважената част на иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД е преведена като обезпечение сумата от 17629 лева, както следва: 5706 лева на 15.02.2011 г., а разликата от 11923 лева на 05.05.2011 г. Молителят е внесъл погрешно сумата от 5706 лева по сметка на ВКС за държавните такси, като впоследствие същата сума е внесена повторно по сметката на ВКС за обезпеченията. Понастоящем сумата 5706 лева, чието връщане се иска, е прехвърлена от сметката на ВКС за държавните такси по сметката на ВКС за обезпеченията на 03.04.2012 г. и като недължимо внесена, следва да се преведе по сметката на молителя [фирма]. По отношение на искането за възстановяване на внесените като обезпечение суми, следва да се приеме, че същото е основателно, предвид приложените доказателства, че изпълнението на присъденото вземане е обезпечено. Ето защо и на основание разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК следва да бъде освободено внесеното от [фирма] обезпечение, както следва: сумата от 11923 лева, внесена на 05.05.2011 г. и сумата от 5706 лева, внесена на 08.04.2011 г., като сумите бъдат прехвърлени по сметка на [фирма]. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,