Определение № 2471 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Д. П. от [населено място], обл. Добрич, чрез представител по пълномощие – адв. Г. Друмева от Адвокатска колегия – Варна против Разпореждане № 25/06.01.2026 год., постановено по административно дело № 6/2026 год. по описа на Административен съд – Добрич. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се също, че съдебния акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на така заявените твърдения е оспорен извода на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано по несъмнен начин както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни и трудно поправими вреди за оспорващия. По мнение на оспорващия, необходимостта от управление на МПС във връзка с упражняване на трудова дейност и получаване на трудово възнаграждение обосновава твърдението за наличие на значителни и трудно поправими вреди, доколкото жалбоподателя е професионален водач на МПС и това е основната му трудова дейност. Заявено е и несъгласие с извода на съда, че представения трудов договор от жалбоподателя е за пробен период, доколкото след изтичането на изпитателния срок се прилагат законовите разпоредби, т.е. същия става окончателен след изтичане на изпитателния срок. Допълнено е, че със заповедта, жалбоподателят е лишен от правото му да упражнява трудова дейност и да реализира доходи за издръжката си, което обстоятелство неоправдано нарушава правата му, гарантирани от Конституцията. От страна на оспорващия са развити и доводи по съществото на спора, относно незаконосъобразността на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като се твърди, че свидетелство за управление на МПС, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария е валидно за територията на България и лицето, което притежава такова свидетелство има право да управлява МПС на територията на страната. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното разпореждане и да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството по административно дело № 6/2026 год. пред Административен съд – Добрич е образувано по повод жалба от А. Д. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1302664/18.12.2025 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против А. П. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „и“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл. 161, т. 5 от ЗДвП и е установил обичайното си пребиваване в Република България, до подмяна на СУМПС с българско. В заповедта е вписано, че се отнема СУМПС - [номер]. В иницииралата първоинстанционното производство жалба е формулирано и искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № GPAM-1302664/18.12.2025 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич. Във връзка с така формулираното искане, с Разпореждане № 25/06.01.2026 год., постановено по адм. дело № 6/2026 год., състав на административен съд – Добрич е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че твърдението на искателя, че изпълнението на заповедта ще доведе до значителни вреди свързани с невъзможността да упражнява трудова дейност, не обуславя само по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ, доколкото е налице възможност да се потърси друга работа, несвързана с управление на МПС. Допълнено е и обстоятелството, че представения като доказателство трудов договор е с пробен период от 1 месец, който изтича на 01.08.2025 год., като по делото липсват доказателства за продължаването му. Съдът е приел, че заявените от жалбоподателя доводи, относно законосъобразността на оспорената заповед касаят спора по същество и са неотносими към искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. В заключение, съдът е обективирал мотиви, че в случая предварителното изпълнение на заповедта е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно и като такова го е оставил без уважение. Настоящият касационен състав приема така формирания извод за законосъобразен. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Мотивирайки особеното си искане, жалбоподателят е заявил, че предварителното изпълнение на акта ще наруши право му на труд. Както правилно и обосновано е посочил първоинстанционния съд, така заявеното твърдение не обосновава наличието на значителна или трудно поправима за жалбоподателя вреда, която по интензитет би била противопоставима на заложения в закона обществен интерес. Обстоятелството, че в изпълнение на ЗППАМ е отнето СУМПС на жалбоподателя и същия не би могъл да изпълнява служебните си задължения по представения като доказателство по делото трудов договор от 01.07.2025 год., не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. В този смисъл следва да се има предвид, че факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта не съставляват нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба и са ирелевантни за основателността на искането. В този смисъл, отнемане на СУМПС и лишаване на лицето от правоуправление е пряко следствие от ЗППАМ, поради което не съставлява ново обстоятелство, в каквато насока са твърденията, обективирани в частната жалба. Споделими се явяват и доводите на първоинстанционния съд, относно ирелевантността на твърденията за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. Обективираните в частната жалба доводи за незаконосъобразност на ЗППАМ касаят правния спор по същество и се явяват неотносими към производството по оспорване на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспореното разпореждане, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение,