Определение № 358 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2015 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК С решение от 06.04.2015 г. по гр. д. № 1123/2015 г. Софийски градски съд е потвърдил решение от 18.11.2014 г. по гр. д. № 2701/2014 г. на СРС, ГО, 29 с-в с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИ по иска на С. и С. К. предявен срещу Е. И. Д., че към момента на влизане в сила на действащия кадастрален план на м. „В. ВЕЦ С.”, одобрен с решение от 30.03.2001 г., ищците са били собственици на 300 кв. м., представляваща реална част от имот пл. № 1506, кад. лист 572, целия с площ от 584 кв. м. и означена с букви и цифри: 1-Б-А-2-1 от комбинираната скица към заключението на в. л. инж. П., съставляваща неразделна част от решението. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ответника по иска Е. Д. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани три въпроса, за които се твърди, че обосновават основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационна проверка по тях на въззивното решение: 1. при иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР кой е предмета на спора, принадлежността на правото на собственост относно част от недвижим имот или принадлежността на спорната част към първото му заснемане; 2. Допустимо ли е събиране на свидетелски показания в производството по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР; 3. имат ли значение мотивите на решението постановено по гр. д. № 12244/2009 г. на СГС. Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Върховният касационен съд като взе предвид, че предмет на обжалваното въззивно решение е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, в редакцията до изменението му, публикувано в ДВ бр. 49 от 2014 г., както и че въпросът за това обусловена ли е допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал.1 ЗКИР (в редакцията преди измененията в ЗКИР, обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г.) по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта, намира, че това е основание по чл. 292 ГПК за спиране производството по настоящото дело, до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.