Определение № 388 от 20.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 233/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 2502 от 12.02.2024 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с която се иска да му бъде върната сумата 1 904.10 лв. – част от внесеното от застрахователното дружество обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 61 от 17.01.2024 г. по в. гр. д. № 1139/2023 г. на Апелативен съд – София. Молителят излага съображения, че сумата, чието освобождаване се иска, представлява сбор от следните суми: 1 490 лв. – обезщетение за претърпени от А. Б. М. имуществени вреди от настъпилото на 26.07.2021 г. ПТП, и сумата 414.10 лв. – законна лихва върху тази главница, считано от 19.08.2021 г., до окончателното плащане, за която се твърди и се представят доказателства в тази връзка, че е погасена чрез плащане, извършено по банкова сметка с титуляр процесуалният представител на увреденото лице, на 09.02.2024 г. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 269 от 08.02.2024 г. по ч. т. д. № 233/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о. по молба на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер от 40 119.49 лв. е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. Б. М. сумата от 30 000 лв., представляваща горницата над 20 000 лв. до пълния размер на присъдената главница от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 26.07.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г., до окончателното изплащане. В останалата част, с която е поискано спиране на изпълнението на същото въззивно решение в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на А. Б. М. сумата от 1 490 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпилото на 26.07.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2021 г., до окончателното плащане, молбата е оставена без уважение по съображения, че в тази си част, като неподлежащо на касационно обжалване, въззивното решение е влязло в законна сила въпреки подадената касационна жалба и изпълнението му не подлежи на спиране. При тези данни настоящият състав намира, че внесеното от страна на длъжника по специалната сметка на ВКС обезпечение следва да бъде освободено до размера на 1 904.10 лв., доколкото няма основание за задържане на сумата като обезпечение по делото по сметката на ВКС. Внасянето на парична гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели обезпечаване на вземанията на кредитора за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение суми, за които ищецът би могъл да иска издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК. Не подлежат на обезпечаване присъдени суми с невлязлото в сила въззивно решение за съдебни разноски, както и за лихви за бъдещо време, в какъвто смисъл са указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място, размерът на надлежното обезпечение не следва да включва и суми, за които молителят в производството по чл. 282, ал. 2 ГПК е осъден, но същите не са предмет на касационното производство, каквато в настоящия случай е сумата за присъденото на пострадалото лице обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, още повече при наличие на данни, че това парично притезание на кредитора е удовлетворено. Следователно, на връщане подлежи внесеното обезпечение над размера, който е предназначен да гарантира изпълнението на осъдителното въззивно решение в невлязлата му в законна сила част, поради което сумата 1 904.10 лв. (представляваща горница над сумата от 38 215.39 лв. до пълния размер на внесената по набирателната сметка на ВКС сума от 40 119.49 лв.) следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя банкова сметка. Остатъчната сума, след възстановяване на сумата от 1 904.10 лв., е в размер, който е достатъчен, за да продължи надлежно да гарантира изпълнението на обжалваното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, съставът на ВКС, І т. о.