Решение № 7372 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4275/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хасково срещу Решение № 168/08.03.2023 г. на Административен съд – Хасково по адм. дело № 192/2022 г., с което е отменена негова Заповед № 1492/27.08.2021 г. за одобряване, на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за поземлен имот с идентификатор 77195.735.220, УПИ XV, кв. 546, гр. Хасково, като за УПИ се определя конкретно предназначение „за жилищни нужди и гаражи“ в устройствена зона „Жс“ – жилищна зона с преобладаващо средно застрояване при съответните градоустройствени показатели, запазва се съществуващата сграда с идентификатор 77195.735.220.1 и се предвиждат 5 бр. гаражи на две нива в северната част на имота.

От ответниците М. Г. Я., К. Х. Я., Т. Б. И., Д. М. И., С. К. С., С. М. С., Г. В. П. и Н. Т. Д. са на становище за неоснователност на жалбата, Г. Г. Й. не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Съответни на материалния закон са решаващите изводи на първостепенния съд относно отсъствието на посоченото в заповедта фактическо основание за изменение на ПУП в някоя от двете хипотези по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ.

а. Не са налице припознатите от административния орган съществени промени в устройствените условия, при които е бил съставен действащият план за имота от 1971 г.

Противно на съображенията в заповедта, Строителните правила и норми за изграждане на населените места (отм. през 1977 г.) по чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ (отм.) са допускали изграждането на гаражи в дворната част на парцели за средноетажно застрояване. Мотивите на съда и препратката към уредбата в чл. 63д, ал. 1 СПН се споделят и от касационната инстанция - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Без значение са терминологичните разлики в законодателството към отделните периоди и правно-техническите средства за реализирането на подобна инициатива или вида на разрешителния акт (кварталнозастроителна разработка, одобрена от главния архитект). Достатъчна за съпоставката между устройствените условия по отменената и действащата уредба е самата допустимост на застрояване на гараж/и със свободно разполагане в имота, възприета от органа като основание за изменение на плана при действието на ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Затова промяната в устройствените условия, отнесена към предмета на одобреното със заповедта предвиждане, не е „съществена“ по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗУТ.

б. Неоснователен е касационният довод в подкрепа на първата хипотеза на изменение на ПУП по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ – настъпили съществени промени в обществено-икономическите условия.

Основанието не е намерило изрично отражение в мотивите на заповедта, а съществуването му не следва по подразбиране. Както посочва касаторът, необходимо е обосноваване на обстоятелствата за всеки отделен случай. Надлежното мотивиране на акта обаче не се постига с вярното по принцип съждение за продължителния период от време, изминал от одобряването на плана, и променената обществено-икономическа обстановка, а с идентифицирането на причини, налагащи конкретното устройствено планиране за дадения имот. Значителното повишаване на броя на притежаваните автомобили закономерно предпоставя и реципрочна нужда от гаражи, но не потвърждава изначално икономичната осъществимост на предвиждането точно за УПИ XV и целесъобразното му устройство в съответствие с принципите по чл. 108, ал. 5 ЗУТ.

в. Инвестиционните намерения на възложителя (титуляр на учредено от общината право на строеж за част от имота), на които в заповедта се придава значимостта на критерий за оценка на действащия план, имат вторичен характер – те са обусловени от положителен отговор за настъпили съществени промени, подлежащи на обективна проверка, а не са тъждествени на предпоставките за изменение на плана.

2. Заповедта е незаконосъобразна и на основанието по чл. 146, т. 5 АПК, което неправилно е отречено от съда с общо позоваване на възможността за определяне с ПУП на конкретното предназначение на имота, вкл. с разпореденото в акта наименование.

Дори и при липсата в ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003 г. на формална забрана за отреждане на имоти „за жилищни нужди и гаражи“, респ. „за смесено предназначение“, предназначението по заповедта е утвърдено в несъответствие с целта на закона. Заключението следва от анализ на правилата за устройство на отделните видове територии.

а. Застрояването се разделя на основно и допълващо според видовото му разграничение по чл. 20, ал. 1 ЗУТ. Основното застрояване съответства на определеното с ПУП конкретно предназначение на имотите – ал. 2 на текста. Гаражите по общо правило принадлежат към втория вид застрояване – по функции и аргумент от чл. 42, ал. 2 вр. чл. 41, ал. 1 ЗУТ.

б. УПИ XV попада в жилищна устройствена зона и преди одобреното изменение е бил отреден за средноетажно застрояване по плана от 1971 г. В него гаражите са по принцип допустими като допълващо застрояване към жилищната сграда и при спазване на правилата и нормативите по глава трета, раздел VII от ЗУТ – вж. чл. 18 от Наредба № 7/22.12.2003 г. Със заповедта на гаражите е придадено битието на равностойно основно застрояване не само като обозначение на предназначението, а и като еквивалентно предвиждане за застрояване. Този подход дисквалифицира нормативното съотношение, в което се намират помежду си основното и допълващото застрояване (с присъщата му второстепенна функция), и връзката между предназначението на имота по плана и основното застрояване.

в. Извън допълващо застрояване, гаражите биха могли да бъдат предвидени като основно застрояване, но в хипотезата на чл. 17, т. 4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. – урегулиране за „надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили“. Нормата е приложима при различен фактически състав. Тя ограничава възможността за подобно самостоятелно отреждане до случаите на устройване на отделни имоти (а не на части от тях със съвместна жилищна функция) за нежилищни нужди в жилищни територии и устройствени зони.

г. В контекста на горното, дискрецията за определяне с ПУП на конкретното предназначение на имота по чл. 8 ЗУТ, вкл. ако е „смесено“, е обусловена от специалните изисквания на позитивното право към урегулирането на имотите в съответната територия, които очертават пределите на дължимото и по този начин изразяват действителната цел на закона при устройственото планиране.

3. При констатираните пороци на заповедта е безпредметно обсъждането на спорния въпрос дължимо ли е било изработването на работен устройствен план в случая и дали всъщност неговите части се съдържат в документите по преписката.

4. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е основание за присъждане в полза на ответниците, представлявани от адв. М. Гунчева, на разноските за платен адвокатски хонорар в касационното производство.

Право на адвокатско възнаграждение има и адв. Б. Делчева за представителството на съпруга си Н. Д. – чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАДв.

И двете възнаграждения ще бъдат присъдени в установения минимален размер от 1250 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Превалутирани, всяка от сумите възлиза на 639, 11 евро.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение