Определение № 318 от 13.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1249/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Община Родопи - [населено място], срещу определение № 151 от 04.06.2020 г., постановено по ч. т. д. № 157/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив. Определението е обжалвано в частта, с която е оставено без уважение искането на Община „Родопи“ за присъждане по реда на чл.248 ГПК на разноски за адвокатско възнаграждение за производството по ч. т. д. № 157/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив над сумата 200 лв. до претендираните 2 670 лв. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение, отразено в представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл.7, ал.1, т.7 и чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като е приел, че минималният размер на дължимото в производство по частни жалби адвокатско възнаграждение се определя единствено според това дали частната жалба е разгледана в открито или в закрито заседание. Ответникът „М. К. - 86“ ЕООД - [населено място], не заявява становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Производството по ч. т. д. № 157/2020 г. е образувано пред Апелативен съд - Пловдив по повод частна жалба на „М. К. - 86“ ЕООД срещу определение на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искане за продължаване на срок за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване и е върната подадената от дружеството - частен жалбоподател въззивна жалба срещу решението по т. д. № 389/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив. Към делото е приложен отговор на частната жалба от насрещната страна Община „Родопи“ - [населено място], в който е направено искане за присъждане на разноски за въззивното производство и са представени доказателства за извършването им - договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020 г., съдържащ уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор в размер на 2 670 лв. и преводно нареждане, удостоверяващо заплащане на възнаграждението по банков път. С определение № 104 от 19.03.2020 г. състав на Апелативен съд - Пловдив е потвърдил обжалваното определение в частта за връщане на въззивната жалба и е оставил без разглеждане частната жалба срещу частта от определението, с която е отказано продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Поради пропуск на съда да се произнесе в определението по отговорността за разноски в срока по чл.248, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба Община „Родопи“ - [населено място] е поискал допълване на определението и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 670 лв. В срока за отговор насрещната страна е изразила становище за неоснователност на искането, а при условията на евентуалност е направила възражение за редуциране на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното в настоящото производство определение № 151 от 04.06.2020 г. съставът на Апелативен съд - Пловдив е допълнил определението от 19.03.2020 г. като е осъдил „М. К. - 86“ ЕООД да заплати на Община „Родопи“ - [населено място] разноски за адвокат в производството по частната жалба в размер на 200 лв. и е оставил без уважение искането на Община „Родопи“ за присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния размер от 2 670 лв. За да се произнесе в посочения смисъл, съдебният състав е приел, че частната жалба е разгледана в закрито заседание и доколкото от адвоката на молителя е изготвен единствено отговор на частната жалба, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., определен съобразно правилото на чл.11 от Наредба № 1/2004 г. С оглед извода за приложимост на разпоредбата на чл.11 от цитираната наредба въззивният състав е преценил като неоснователно искането на молителя - ответник по частната жалба, за присъждане на адвокатско възнаграждения в пълния платен размер от 2 670 лв., уговорен съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от наредбата. Определението, постановено от Апелативен съд - Пловдив по реда на чл.248 ГПК, е правилно като краен резултат. В производството по частни жалби се прилагат правилата на чл.78 ГПК, уреждащи отговорността на страните за разноски, и всяка страна има право на възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от насрещната страна. При направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът се произнася по размера на дължимото възнаграждение като съобразява минималните размери, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.1, т.7 от наредбата (приложима по делото в редакцията, действаща към 04.03.2020 г. - датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между Община „Родопи“ - [населено място] и процесуалния й представител - адвокат), за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по частни жалби се заплаща възнаграждение в размер на 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл.11. Според чл.11 от Наредбата (в приложимата към 04.03.2020 г. редакция), към която е препратено с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7, за изготвяне на частни жалби, съответно и на отговор, възнаграждението е 200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание - 300 лв. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 следва да се прилага в систематична връзка с разпоредбата на чл.11, което означава, че при определяне на възнаграждението съдът изхожда от предмета на делото и от интереса на страната, но в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК не може да намали възнаграждението под минималния размер от 200 лв., когато частната жалба е разгледана в закрито заседание, респ. от 300 лв., когато жалбата е разгледана в открито заседание. В депозирания във въззивното производство отговор на частна жалба ответникът Община „Родопи“ е направил искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 670 лв. и е представил доказателства за реално заплащане на възнаграждението. Размерът на възнаграждението е уговорен по правилото на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС като за база е ползван материалния интерес, обусловен от цената на предявения срещу Община „Родопи“ осъдителен иск - 323 450.62 лв. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от наредбата обаче обвързва минималния размер на възнаграждението не само с материалния интерес, а и с предмета на делото, като в производствата по частни жалби предметът на делото се предопределя от характера и същността на обжалваното определение/разпореждане. В случаите, когато обжалваното определение/разпореждане не засяга съществото на правния спор, а разрешава процесуални въпроси, материалният интерес на обжалващата страна няма самостоятелно значение за преценката относно минималния размер, до който може да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение при наличие на предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК. В тези случаи при направен извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК съдът може да намали адвокатското възнаграждение до преценения от него като адекватен на фактическата и правна сложност на делото размер, но не по-малко от размерите, посочени в чл.11 от Наредбата. Предмет на обжалване с подадената до Апелативен съд - Пловдив частна жалба е определение на първоинстанционен съд, с което е върната въззивна жалба и е отказано продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Повдигнатият пред въззивния съд спор е изцяло процесуален, поради което няма основание минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за изготвяне на отговор на частната жалба, да се изчислява на база материалния интерес на обжалващата страна, без да се държи сметка за предмета на въззивното производство. Правната защита и съдействие, оказани от адвоката - пълномощник на Община „Родопи“, се изчерпват с изготвяне на отговор на частната жалба и тъй като разгледаният от въззивния съд процесуален спор не се характеризира с фактическа и правна сложност, направеното от „М. К. - 86“ ЕООД възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. Съобразявайки релевантните за приложението на чл.78, ал.5 ГПК обстоятелства, съставът на ВКС приема, че уговореното и платено от Община „Родопи“ адвокатско възнаграждение за производството по ч. т. д. № 157/2020 г. следва да бъде редуцирано до минималния размер от 200 лв., предвиден в чл.11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за производства по частни жалби, разгледани в закрито заседание. В обжалваното определение Апелативен съд - Пловдив е достигнал до същия краен извод, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,