Решение № 57 от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 82/2010 г.

ВКСI гражданско отделение14.09.2011 г.докладчик Костадинка Арсова

Диспозитив

ОТМЕНЯВА решение № 134 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 198 от 2009 г. на Кърджалийския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. П. срещу община "К." положителен установителен иск за собственост на имот с № 180056 в зона за земеделско ползване № 28 в землището на [населено място], [община] с площ от 0,416 кв. м. ведно с изградените в него сгради като НЕОСНОВАТЕЛЕН. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 57 от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 82/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1080 от 30.11.2010 г., постановено по гр. д. № 82 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 134 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 198 от 2009 г. на Кърджалийския окръжен съд при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. ВКС е намерил основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материално правният въпрос за възможността за придобиване на основание придобивна давност - чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС на имоти, намиращи се в терен, за които се прилага разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при особеностите, предвидени в § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът С. И. П. не е ангажирал становище по касационната жалба в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Настоящия състав намира, че решението е неправилно поради следните съображения: С. И. П. е предявил срещу община "К." положителен установителен иск за собственост на имот с № 180056 в зона за земеделско ползване № 28 в землището на [населено място], [община] с площ от 0,416 кв. м. ведно с изградените в него сгради. Посочил е че е придобил правото на собственост по силата на наследствено правоприемство от своя баща И. С. П., който се е намирал в имота от 1975 г. когато му е предоставен по реда на ПМС № 21 от 1963 г. с удостоверение № 1901а от 5.04.1975 г. и по силата на давностно владение при условията на чл. 82 от Закона за собствеността. Разпитаните двама свидетели са категорични, че този имот първоначално се е ползвал от бащата И. С. П. а в последствие и от сина С. И. П. Направените изводи обаче за възможността този имот да бъде придобит на оригинерно основание са изцяло неправилни. Единствената възможност за снабдяването с абсолютното вещно право е била по реда на административната процедура по подаденото заявление от И. С. П. за закупуване на предоставената му по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ земя. Условията обаче по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за този конкретен имот не са били налице условията, тъй като лицето вече се е възползвало от тази законова възможност за друг земеделски имот - № 180370. В § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ е посочено, че ползвателят може да се ползва от законовата възможност за трансформация на правото на ползване в право на собственост само за един земеделски имот. Започнатата административна процедура по изкупуването на земята по този ред не е била приключена, тъй като е постановена изрична административна заповед за преустановяване на изкупуването и касаторът не е станал собственик. Имота е бил записан в плана за новообразуваните имоти на името на община "К.". Този имот не е възможно да бъде придобит от физическо лице на оригинерно основание поради две причини. Касае се за кооперативен имот, чието придобиване на оригинерно основание е било изключено законодателно с разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността. На второ място с нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗВСВОНИ се запрети придобиването на оригинерно основание на имоти, който подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, тъй като изрично законово беше разпоредено, че изтеклата придобивна давност не се зачита. Постановеното решение е неправилно и следва да се отмени като иска се отхвърли изцяло. Не се налага събирането на нови доказателства или провеждането на други процесуални действия поради което Върховния касационен съд следва да постанови решение по съществото на спора. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

Цитирани разпоредби

5