Решение № 272 от 10.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на В. И. Ш. и А. И. Б. вх. № 5* от 14.10.2008 г. и № 6* от 26.11.2009 г. срещу определение от 14.09.2009 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 6* от 2009 г. за осъждането им да заплатят на М. Д. С. разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция. В частните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като М. С. не била страна по делото и тъй като с горепосоченото определение въззивният съд се е произнесъл по незаявено искане- с молба от 17.08.2009 г. Л. С. е искала да бъде допълнено основното определение по реда на чл.193 от ГПК /отм./, а съдът се е произнесъл с определение за изменение на определението на основание чл.192, ал.4 от ГПК /отм./. Освен това разпоредбите на чл.193 и чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ касаели допълване и изменение на решение, каквото в случая нямало. Ответницата по частните жалби Л. Д. С. оспорва същите. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, счита следното: Частните жалби вх. № 5* от 14.10.2008 г. и № 6* от 26.11.2009 г. са допустими: подадени са от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни: Действително с определение от 14.09.2009 г. по ч.гр.д. № 6* от 2009 г. Софийският градски съд е допуснал очевидна фактическа грешка, като е осъдил жалбоподателите да заплатят разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция на М. Д. С., а не на насрещната страна по делото Л. Д. С.. С определение от 02.03.2010 г. обаче тази очевидна фактическа грешка в определението от 14.09.2009 г. е поправена. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че с определението от 14.09.2009 г. съдът се произнесъл по незаявено искане. Молба за присъждане на разноски е била подадена от Л. Д. С. на 17.08.2009 г. Обстоятелството, че в тази молба искането е квалифицирано от Л. С. като искане за допълване на определението по реда на чл.193 от ГПК /отм./ не обвързва съда, който е компетентен сам да квалифицира и подвежда под съответната правна норма исканията на страните в процеса. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателите, че определението от 14.09.2009 г. по същество е недопустимо, тъй като по реда на чл.193 и чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ можело да се допълва или изменя само решение, но не и определение на съда. Действително чл.193 и чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ касаят допълването и изменението на решения, но с оглед разпоредбата на чл.217, ал.4 от ГПК /отм./ тези разпоредби се прилагат и относно допълването и изменението на определенията. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение