Определение № 986 от 04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2522/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК, вр. чл. 309 ГПК. Постъпила е молба от И. Ж. В., представляван от адв. Б. Б., с която се иска освобождаване и връщане на обезпечението в размер на сумата 118 296, 53 лв., внесено по сметка на ВКС за спиране изпълнението на вземането по влязлото в сила решение № 736/08.06.2022 г. по гр. д. № 88/2022 г. на ОС – Варна, потвърдено с решение № 181/25.11.2022 г. по възз. гр. д. № 503/2022 г. на АС - Варна. От ответните страни по молбата, в срока за отговор е постъпило становище от Г. Н. Б., чрез адв. А. П., в което се поддържа, че не са налице предпоставки за освобождаване на обезпечението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Сумата, внесена като надлежно обезпечение по направено искане за спиране изпълнението на влязло в сила решение по присъдено вземане при подадена молба за отмяна, се освобождава и връща на вносителя съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК (приложима съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК) само когато спорът за дължимостта на съответното вземане бъде окончателно разрешен с влязъл в сила съдебен акт, с който искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено. Ако постановените от предходните инстанции решения са отменени по реда на чл. 303 и сл. ГПК и делото е върнато за ново разглеждане по същество, т.е. производството по предявения иск е все още висящо, предпоставките по чл. 282, ал. 5 ГПК за връщане на внесеното обезпечение по искането за спиране на изпълнението не са налице. Това е така, доколкото и самото изпълнително производство не се прекратява, а съгласно чл. 309, ал. 2 ГПК се спира до окончателното приключване на делото. Уредбата е базирана на принципното положение, че обезпечението може да бъде освободено, когато делото окончателно е приключило с благоприятен резултат за лицето, което е дало гаранцията. В случая, с решение № 28/24.01.2025 г., постановено по настоящото дело, е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно решение № 181/25.11.2022 г. по възз. гр. д. № 503/2022 г. по описа на АС – Варна, с което е потвърдено решение № 736/08.06.2022 г. по гр.д. № 88/2022 г. на ОС – Варна и делото е върнато за ново разглеждане на спора по осъдителния иск по чл. 54 ЗЗД от друг състав на апелативния съд. Следователно, производството по делото за спорното вземане е все още висящо и не е приключило с окончателен резултат, респ. няма и данни изпълнителното производство да е прекратено (поради погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист). Предвид висящността на спора относно вземането и спирането на изпълнението, липсва основание за връщане на внесената по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК гаранция, която продължава да обезпечава спирането на изпълнението на вземането. Поради това, към този момент не е налице основание за уважаване на молбата за връщане на внесената като обезпечение сума по искането за спиране на изпълнението. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение