Определение № 840 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10830/2024 г.

ВАСТрето отделение05.02.2025 г.докладчик Юлиян Киров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1220 от 22.10.2024г. постановено по адм. дело № 289/ 2024г. по описа на Административен съд– Ямбол. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА Особено мнение на съдия Таня Куцарова по адм. д. 10830/24г. Не съм съгласна постановения от мнозинството на съдебния състав правен резултат, съгласно който обжалваното определение №1220 от 22.10.2024г. по адм.д. № 289/2024г. е оставено в сила. Намирам, че определението в обжалваните му части е неправилно и следва да се отмени. Съдът не е отчел обстоятелството, че производството за предоставяне на правна помощ и проверката за допустимост на иска представляват по естеството си две отделни и самостоятелни производства, като целта на първото е да обезпечи правилното упражняване на правото на иск чрез подаване на редовна от формална страна и допустима съобразно критериите за допустимост искова молба. Предоставянето на безплатна правна помощ на лица, които не могат, поради наличие на конкретни обстоятелства, да се защитават сами или да ангажират със собствени средства адвокатска защита, представлява по естеството си гарантиране на правото на достъп до съд – задължение ,което държавата има съгласно чл. 6 ЕКПЧ. Обратно, неуважаване на искане за предоставяне на безплатна правна помощ може при определи обстоятелства да ограничи или да лиши изцяло ищеца от достъп до съд. Именно поради това че правото на безплатна помощ е свързано със защита на основни права по чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС, съдът дължи произнасяне по него в самостоятелсто по естеството си производство и определението на съда подлежи на самостоятелно обжалване – чл. 25, ал.3 ЗПП. Обжалването на определението на съда пред ВАС се извършва с частна жалба по реда и на основание чл. 229, ал.1, т.2 АПК. Що се отнася до определението в частта, с което исковата молба се връща, а производството по иска се прекратява, то съдът не може да се произнесе по допустимостта на производство преди да разгледа редовността на исковата молба и едва когато намери, че е сезиран с редовна от формална страна искова молба да се произнесе по допустимостта на иска. В случаите, когато има подадено искане за предоставяне на правна помощ преценката за допустимост на иска е обусловена от изхода на производството за предоставяне на правна помощ и едва след влизане в сила на определението по чл. 25, ал.3 ЗПП съдът следва да извърши преценката за допустимост на иска. В случая това правило е нарушено и съдът се е произнесъл по допустимостта на иска без преди това да е изчакал влизането в сила на съдебния акт, с който се произнася по искането за правна помощ. Отделно от това следва да се посочи, че в определението за допустимост съдът се е мотивирал с обстоятелства, които не касаят допустимостта, а основателността на иска, което следва да се извърши със съдебно решение, но тъй като това е въпрос по съществото на правния спор съдът е длъжен да проведе цялото съдебно производство с участие на страните по делото. Предвид това обстоятелство определението, съдържащо произнасяне по допустимостта на иска, е неправилно и следва да се отмени. Съдия: /Т.Куцарова/

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“– Затвора [населено място], срещу Определение № 1220 от 22.10.2024г. постановено по адм. дело № 289/ 2024г. по описа на Административен съд– Ямбол (АС Ямбол). Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба на С. П. С. против Административен съд– Бургас, с която се претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди, причинени в резултат на непредоставяне на документи по адм. дело № 2286/ 2023г. по описа на Административен съд– Бургас. С исковата молба С. е отправил и искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, поради липса на финансови средства. С обжалваното определение С. П. С. е освободен от плащане на държавни такси и разноски по адм. дело № 289/2024 г. по описа на АС Ямбол, оставено е без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото и е оставен без разглеждане предявеният от него иск против Административен съд– Бургас за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. В хода на съдебното производство с Разпореждане № 1048/ 11.09.2024г. по делото, съдът е изискал да бъде представено за послужване административно дело № 2286/ 2023г. на АС- Бургас. В отговор е получено Писмо с вх. № 1830/ 16.10.2024г., че делото не може да бъде представено, тъй като не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съдът приел исковата молба за недопустима, като изложил мотиви за това. Приел е, че са налице условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса, но искането му за предоставяне на правна помощ е неоснователно, поради недопустимостта на претенцията му. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Исковата претенция се основава на отказа на Административен съд– Бургас да предостави документи по адм. дело № 2286/ 2023г. Действително, към момента на постановяване на обжалваното определение съдебното производство по административно дело № 2286/ 2023г. на АС Бургас не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради и което е недопустимо разглеждането на исковата молба на С. по същество, поради това, че същата е преждевременно подадена. По отношение на нейната недопустимост следва да се посочи, че административните съдилища не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Те не отговарят по ЗОДОВ за вреди, причинени от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на висящото съдебно производство. Поради това определението е правилно. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ следва да се посочи, че и в тази част определението е правилно. Обосновано съдът е посочил, че недопустимостта на предявения от С. П. С. иск в случая обуславя неоснователността на искането му за допускане на правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП във вид на процесуално представителство по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение,

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби