Решение № 3875 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 141/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (ГД „ГП" – МВР), чрез гл. юрк. Мицова като процесуален представител, срещу решение № 1646 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 153/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция, дадени с предходното отменително решение, не е извършил пълна и обективна оценка на доказателствата и е достигнал до неправилен извод за недоказаност на дисциплинарното нарушение. Излагат се подробни съображения относно поведението на служителя, последователността на действията му, координацията с друг служител и логическата връзка между установените факти. Поддържа се, че съвкупната преценка на доказателствата обосновава извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – И. Г. С., чрез адв. Йорданов като процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № 3282з-2377/29.05.2024 г., издадена от директора на ГД „ГП" – МВР, на младши инспектор И. Г. С. – старши полицай на ГКПП Гюешево от Гранично полицейско управление (ГПУ) - Гюешево към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РД „ГП“) - Кюстендил при ГД „ГП" – МВР, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта е посочено, че на 23.03.2024 г. младши инспектор И. С. е бил на работа на ГКПП – Гюешево, изпълнявайки служебните си задължения на АРМ2 – АНД. За периода от 22:50 часа до 23:04 часа същият е бил в непрекъснато движение между кабините за митнически контрол на изход и кабината на АРМ4 и АРМ6 – изход граничен контрол, без да е имал поставени конкретни задачи, които да изпълнява на това трасе. Около 22:51 часа той се насочил към кабината за митнически контрол в посока изход леки автомобили, където се извършвала проверка на лек автомобил „АУДИ S8”, с посочен рег. номер. След приключване на проверката и насочването на автомобила към АРМ6 С. също тръгнал в тази посока. При спиране на автомобила пред АРМ6 от предната дясна страна слязло лице от мъжки пол (А. Г.), което се насочило и подало документи на намиращия се в кабината на АРМ6 служител – инспeктор Г. В., който разговарял през отворената врата с жалбоподателя, след което обработил документите на гишето на АРМ4. През това време С. извършил проверка на багажника на автомобила и провел разговор с лицето, излязло от същия. След въвеждане на данните от документите в АИС-ГК през вратата на кабината инспектор В. подал същите на С., който ги върнал на лицето. Междувременно двамата служители извършили и проверка на лек автомобил с надпис „такси”. След приключване на проверките инспектор В. се върнал в кабината, а С. останал пред нея, разговарял за кратко с лицето от автомобила с рег. № [рег. номер] и след това влязъл при колегата си в кабината. Бариерата се вдигнала и лекият автомобил „АУДИ S8” потеглил, бариерата частично се спуснала, след което отново се вдигнала и преминал и автомобилът с надпис „такси”. От видеозапис от камера, разположена в кабината, е възприето, че С. бърка с дясната си ръка в десния джоб на панталона си, изважда я, премества нещо в лявата си ръка и го подпъхва във вътрешността на левия ръкав на служебната дреха. Излиза от кабината, завива вляво, преминава покрай гишето на АРМ4 и отива в посока помощното помещение, преминава покрай кош за боклук, вдига капака му с лявата ръка, а с дясната посяга към коша. След това е задържан от полицейски служители и е започнало извършването на процесуално - следствени действия. При същите в коша за боклук са намерени и иззети три банкноти от по 50 евро. Видно от протокол № 171/16.04.2024 г. за извършена дактилоскопна експертиза върху предоставените обекти за изследване – 3 бр. банкноти с номинал от 50 евро не са открити дактилоскопни следи. В хода на производството е установено, че в лекия автомобил с рег. № [рег. номер] е пътувал и албанският гражданин С. Л., който е бил с превишен престой в страната, а лицето, с което е разговарял С. извън автомобила, е бил А. Г. – с албанско и с българско гражданство, редовно преминаващ през ГКПП – Гюешево. Обективиран е извод, че И. С. е нарушил правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а именно: т. 15 – държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 – държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 – държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; и т. 42 – държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и/или служебното си положение с цел облагодетелстване лично или на трети лица, или с друга користна цел. В нарушение на посочените правила С. неправомерно е приел дар – пари (150 евро), които не му се следват, за да съдейства да не се извършат действия по служба – да не се извърши проверка и санкциониране на чужд гражданин с превишен престой в Република България. Действията му са станали достояние на лица извън системата на МВР, на служители от Общинска охрана, на Агенция Митници, на служители в съдебната система. Случаят е описан и в новините на няколко телевизии, вестници и електронни медии. Делото се разглежда за втори път от първоинстанционния съд, след като с решение № 3547/03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1281/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено решение № 2002/21.11.2024 г. по адм. дело № 352/2024 г. на Административен съд – Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, с указания за назначаване на съдебно - техническа експертиза, която след запознаване с всички видео материали от камерите на граничния пункт да отговори установява ли се от тях по несъмнен начин каква е вещта, за която се твърди, че С. изважда от десния джоб на панталона си и подпъхва в левия ръкав на служебната си дреха, както и пуска ли някаква вещ в контейнера за смет и каква е тази вещ. След анализ на представените по делото доказателства съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочва, че са налице всички изискуеми реквизити на акта, както и че дисциплинарното производство е проведено при спазване на регламентираната в ЗМВР процедура, поради което не са налице основания за отмяната му поради процесуални нарушения. Независимо от това съдът достига до извод, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че дисциплинарната отговорност е лична и виновна и че в тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи по несъмнен начин извършването на твърдяното нарушение, както и вината на служителя. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че С. е извършил деянието, описано в заповедта, нито че е осъществил състава на нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В мотивите си посочва, че от видеозаписите от камерите на ГКПП - Гюешево не може да се установи каква е вещта, която С. премества от джоба си в ръкава и впоследствие изхвърля, като подчертава, че записите са без звук и не позволяват да се установи съдържанието на разговорите или евентуална уговорка между участниците. Приема, че не е доказано реално предаване на парична сума от трето лице на С., както и че наличието на 150 евро в кош за отпадъци не е достатъчно, за да се направи категоричен извод, че тези пари са били държани и изхвърлени именно от него. Обсъжда и обстоятелството, че от извършената дактилоскопна експертиза не са установени следи върху банкнотите, които да ги свързват със С.. Освен това съдът приема, че от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза не се установява каква е вещта, нито че същата представлява парична сума, като кредитира това заключение в частта му относно невъзможността за идентификация на предмета. Обосновава извод, че при тези доказателства не може да се изгради сигурен и непротиворечив извод относно механизма на твърдяното нарушение, както и относно участието на С. в него. В резултат на това приема, че не е доказано по безспорен начин служителят да е получил неправомерна облага, нито че е действал с цел да не изпълни служебните си задължения, поради което не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Достига до заключение, че липсва доказано поведение, което да може да бъде квалифицирано като несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата. Въз основа на тези съображения съдът извежда извод, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което отменя същата като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза. Законосъобразно и обосновано първата инстанция приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, както и че дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на ЗМВР, включително и относно осигуряването на процесуални гаранции за защита на служителя. Спорът по делото се свежда до това дали от събраните доказателства може да се направи несъмнен извод за извършено от С. дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, дисциплинарната отговорност е лична и виновна и предполага безспорно установяване на всички елементи от фактическия състав на нарушението. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи по несъмнен начин както самото деяние и неговата противоправност, така и виновното му извършване. В случая касаторът изгражда изводите си върху съвкупност от косвени доказателства, включително видеозаписи, свидетелски показания и обстоятелства, свързани с поведението на служителя. Тези доказателства обаче не установяват по категоричен и безспорен начин, че ответникът в настоящото производство И. С. е получил неправомерно парична сума или че е извършил действията, описани в заповедта. Правилно първоинстанционният съд анализира подробно видеозаписите от камерите на ГКПП – Гюешево, като съобразява заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания. От същите безспорно се установяват определени движения и действия на ответника, включително преместване на предмет и последващо изхвърляне на вещ в контейнер за отпадъци. Не се установява обаче какъв е този предмет. Липсата на възможност за идентификация на вещта има съществено значение, тъй като именно тя е в основата на извода в оспорената заповед за получаване на неправомерна облага. Обстоятелството, че видеозаписите са без звук допълнително ограничава възможността да се направят категорични изводи относно съдържанието на проведените разговори и евентуално постигнатите уговорки. При това положение не може да се приеме за доказано нито наличието на съгласувани действия между двамата служители, нито приемането от ответника на дар, който не се следва. Не е доказано и твърдяното предаване на паричната сума от трето лице на С.. Наличието на 150 евро в кош за отпадъци не е достатъчно, за да се направи извод, че тези средства са изхвърлени там именно от него. Липсват дактилоскопни следи върху намерените банкноти, а и не са налице други преки доказателства, които да установяват връзка между намерените банкноти и поведението на С.. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице доказателствен дефицит относно съществени елементи от фактическия състав на вмененото нарушение. Събраните доказателства пораждат съмнения, но не установяват по категоричен начин извършването на дисциплинарното нарушение. Недопустимо е налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание при непълно и непряко доказване на релевантните факти. По отношение на доводите на касатора за уронване престижа на службата следва да се отбележи, че това обстоятелство не може да бъде разглеждано изолирано от доказването на самото деяние. Посоченото в заповедта основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква наличието на две дадени кумулативно предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" - поведението му да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и със същите да се уронва престижа на службата. В случая няма данни с поведението си служителят да осъществява втората предпоставка, тъй като няма безспорно доказано вземане от негова страна на намерената в контейнера за отпадъци сума. При липса на установено по несъмнен начин неправомерно поведение не може да се приеме, че е налице и уронване на престижа на службата по смисъла на закона. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не обсъжда всички доказателства. От мотивите на решението се установява, че съдът извършва цялостна преценка на доказателствения материал, като излага аргументирани съображения защо не кредитира определени доказателства или не ги намира за достатъчни, за да се приеме доказаност на възприетото от касатора противоправно поведение. Не се установява и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Делото е разгледано при спазване на принципите на служебното и състезателното начало, като са събрани всички относими доказателства, включително и указаната в отменителното решение на ВАС съдебно-техническа експертиза. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, ГД "ГП" при МВР следва да заплати такива на И. Г. С. в размер на 500 евро, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 18.02.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,