Определение № 67 от 16.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 439/2020 г.

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С определение № 611/22.06.20 г.,постановено от състав на Районен съд–гр. Стара Загора по Н.А.Х.Д.1498/20 г., е прекратено производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност, решим от ВКС на РБ в процедура по чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на Районен съд–гр. Раднево с оглед получаване на коректна информация за мястото на извършване на административното нарушение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: На първо място, по административно-наказателните производства, които се разглеждат пред първостепенен съдебен състав, подсъдността се определя по ЗАНН, а за въпросите, повдигани във връзка с нея, се прилагат правилата на НПК вр.чл.84 ЗАНН. В този смисъл компетентен да се произнесе по релевираната от РС-гр.Стара Загора препирня за подсъдност, е ВКС на РБ по реда на чл.44,ал.1 НПК. По принцип, в задълженията на съдията-докладчик е вменено да прецени най-напред дали делото е подсъдно на съда, чийто представител е той, или на друг равностепенен такъв, предвид мястото, където е извършено нарушението- чл.59, ал.1 ЗАНН. Едва след като съобрази това обстоятелство, следва да насрочи делото за разглеждане пред себе си в открито съдебно заседание. В светлината на казаното се проследява,че съдебното производство пред Районен съд-гр.Раднево е било образувано по жалба на М. Д. Д. срещу наказателно постановление №43-0000068/04.04.20г. на и.д.директора на РДАА гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на ЗДП, извършено на път I- 5, 31 км. +500. С определение № 43/16.06.20 г., постановено по Н.А.Х.Д.85/20 г., Районен съд– гр. Раднево на основание чл.59,ал.1 ЗАНН, вр.чл.42,ал.2 НПК е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр. Стара Загора. Преди това е констатирано, че в акта за установяване на административно нарушение Серия А-2017 с №246295 от 17.02.20 г. нарушението е било извършено по главен път I-5 на 231 км. +500, а в споменатото наказателно постановление е посочен главен път I-5 с местонарушение 31 км. +500. С оглед казаното съдията-докладчик изпратил писмо до Агенция „Пътна инфраструктура“за извършване на справка 231 км. +500 от главен път I-5 в територията на коя община попада, т.е., както е изписването по акта. Отговорено е, че въпросният участък от пътя се намира на територията на Стара Загора /лист 15 от делото/. Това е станало основа за прекратяване на делото. Съдията при Районен съд–гр. Стара Загора от своя страна е повдигнал препирнята за подсъдност, позовавайки се на данните, описани в наказателното постановление, тъй като именно то е предмет на съдебен контрол по ЗАНН и неговото съдържание лимитира от фактическа и правна страна конкретното административно-наказателно обвинение, независимо от данните в АУАН. Това принципно становище на съда е законосъобразно, както и че преценката за допусната грешка в наказателното постановление при цифровото изписване на точния участък от пътя, все пак е въпрос по същество, ценим на плоскостта на съществените или не процесуални нарушения. С ъгласно чл.59,ал.1 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено или довършено нарушението. Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление,ясно е изписано, че нарушението е извършено на пътя от гр. Стара Загора за с. Ястребово. Доколко коректно е отразено точното цифрово място от пътния участък, предвид разминаването между АУАН и наказателното постановление, е въпрос на конкретно разследване по производството. Общото описание по НП е достатъчно,за да бъде изпратено делото за разглеждане на Районен съд-гр.Стара Загора. Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,