Определение № 3708 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1278/2026 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба от „ПЛАСТФОРМ-ДИМИТРОВ“ ООД, ЕИК[ЕИК], действащо чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. П., за освобождаване на внесената обезпечителна сума в размер на 7 099.05 евро, внесена като гаранция за спиране на изпълнението на въззивно решение № 3639/11.06.2025 г. постановено по в. гр. д. № 9649/2023 г. По така подадената молба насрещната страна Н. Б. Ц. не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 982 от 26.02.2026 г. по ч. к. гр. дело № 762/2026 г. по описа на ВКС, III г. о. съдът е постановил спиране на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК на изпълнението на въззивно решение по гр. дело № 9649/2023 г. по описа на СГС, срещу надлежно представено обезпечение - гаранция в размер на 7 099.05 евро. С определение № 2329 от 05.05.2026 г., постановено по настоящото гр. дело № 1278/2026 г. по описа на ВКС, III г. о., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр. дело № 9649/2023 г. по описа на СГС. Молителят е представил платежно нареждане от 28.05.2026 г., от което е видно, че дружеството е извършило плащане в полза на Н. Б. Ц. в общ размер от 10 159.68 евро. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, в случай на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на въззивното решение, внесената гаранция сума е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. Внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане при условията на чл. 403, ал. 1 ГПК, съответно на чл. 282, ал. 4, респ. чл. 282, ал. 5 ГПК. В тези случаи, при подаване на молба за освобождаване на гаранцията другата страна разполага със защитата, която законодателят е предвидил в процедурата по освобождаване на гаранцията - чл. 403, ал. 2 ГПК, съответно - чл. 282, ал. 4 ГПК. Съдът, като съобрази представените доказателства, както и обстоятелството, че в дадения й срок ищцата не е възразила срещу връщането на обезпечението, намира, че внесеното обезпечение следва да бъде освободено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение