Определение № 8694 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6959/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на В. В. К. от София против определение № 4039/16.04.2024г., постановено по адм. дело № 3768/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение с т. III на Решение № 71 от 28.03.2024г. по Протокол №7 от 28.03.2024г. на Столичен общински съвет; оставена е без разглеждане жалбата му срещу същото решение на СОС и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му, евентуално отмяната му. Ответната странаСтоличен общински съвет, чрез председателя и юрисконсулт, писмено оспорват редовността и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването и то е недопустимо, което обуславя и недопустимост на искането за спиране на допуснатото с разпореждане негово предварително изпълнение. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са установени правнозначимите факти и са обосновани верни правни изводи, съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С обжалваното решение на СОС са определени основните месечни работни заплати на ксмета на СО, заместник-кмета на СО, председателя на СОС, на общинските съветници в СОС, на кмета на район в СО, на заместник-кмета на район в СО, на кмет на кметство на територията на СО и на кметски наместник на територията на СО. На основание чл. 60, ал.1 АПК е допуснато предварително изпълнение на решението на СОС. Правилно и обосновано се приема от първоинстанционният съд, че това решение на СОС не засяга пряко правата и задълженията на жалбоподателя, нито като жител на СО, нито като данъчно задължено лице и в този смисъл не оказва непосредствено неблагоприятно въздействие върху правната му сфера, разглеждана като съвкупност от права и задължения. Липсва личен правен интерес за оспорване на решението на СОС, доколкото никой не може да търси от свое име публичноправна съдебна защита на чужди права, освен в предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящият. Съдебният контрол за законосъобразност на решенията на СОС е по реда на чл. 45 ЗМСМА. С оглед недопустимостта на оспорването на решението на СОС, недопустимо се явява и искането за спиране на допуснатото негово предварително изпълнение. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделеине,