Определение № 324 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. С Определение № 226/15.07.2016 г. по гр. д. № 1507/2016 г. съставът на ВКС, IVг.о., е спрял производството по делото до постановяване на решение по конституционно дело № 3/2016 г. по искането на О. на РБ за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Решение № 10 от 29.09.2016 г. по к.д. № 3/2016 г., поради което производството следва да се възобнови. С цитираното решение на КС на РБ е отхвърлено искането на О. на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК. Подадена е молба от „Р. /България/“ ЕАД за допълване на Определение № 417/26.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1507/2016 г. на ВКС, IV г.о., с произнасяне по направените от страната разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 1 400 лв. В срока за отговор ответната страна по молбата – Р. М. М., представлявана от адв. Е. Х., изразява становище, че разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени от молителя, а в условията на евентуалност се поддържа и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. Касационното производство е образувано по жалба, постъпила от Р. М. М. против Решение № 2102/02.11.2015 г., постановено по възз.гр.д № 1939/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 4752/27.05.2014 г. по гр.д.№ 11143/2011 г. на Софийски градски съд. С Определение № 417/26.04.2016 г. ВКС, състав на IV г.о., в производството по чл.288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като същевременно е пропуснал да се произнесе по искането, направено в писмения отговор на „Р. /България/“ ЕАД за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1400 лв. Предвид това, налице са предпоставките на чл.248 ал.1 ГПК за допълване на постановеното определение с произнасяне по отговорността за разноските в касационното производство. Възражението на насрещната страна за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно. Претендираният размер на възнаграждението за процесуално представителство по делото, осъществено от юрисконсулт, е под минималния такъв от 4 549.95 лв., изчислен съобразно правилата на чл.9, ал.3, вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за М.. Поради това, на молителя следва да се присъдят разноски в поискания размер от 1 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение