Определение № 6081 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2000 г.

Производството е по чл. 251 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от П. Х. Д., съдържаща искане за тълкуване на решение № 3949/20.06.2000 г., постановено по адм. дело № 3504/2000 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Върховен административен съд, състав на трето отделение, намира, че молбата за тълкуване е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чието тълкуване се иска - решение № 3949/20.06.2000 г., постановено по адм. дело № 3504/2000 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на П. Х. Д. против Заповед № КВ-486/21.03.2000 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е прекратен договорът му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от кадрова военна служба и е зачислен в запаса. Това решение е оставено в сила с решение № 8426/29.12.2000 г., постановено по адм. дело № 580/2000 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. За да разреши правния спор, Върховният административен съд, състав на трето отделение, се е произнесъл по сезиралата го жалба и е постановил коректен диспозитив и съответстващи му мотиви. Волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитивът на съдебния акт е формулиран по начин, който не поражда неяснота и затруднения при разбирането му. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, подлежи единствено диспозитивът на съдебния акт, който се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само част от решението. Настоящият съдебен състав намира, че решението, чието тълкуване се търси, съдържа ясно и разбираемо формулирана воля на съда, която не се нуждае от тълкуване. Съдът се е произнесъл по жалбата, с която е сезиран и е постановил конкретен диспозитив, който не поражда неяснота, подлежаща на тълкуване. Видно от съдържанието на молбата е, че с нея се възразява и изказва недоволство от формулираните в съдебното решение мотиви по приложението на закона, което несъгласие не представлява необходимост от тълкуване на съдебното решение на основание чл. 251 ГПК. Въз основа на изложеното, следва че молбата, подадена от П. Х. Д., съдържаща искане за тълкуване на решение № 3949/20.06.2000 г., постановено по адм. дело № 3504/2000 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е неоснователна и като такава следа да бъде отхвърлена. Воден от горното, и на основание чл. 251, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,