Определение № 45 от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2560/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищците по делото И. Д. И. и Т. М. М. и по частна жалба на ответника „Юробанк България” АД срещу определение №15327 от 09.07.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС, с което са оставени без уважение молбите на И. Д. И. и Т. М. М. и на „Юробанк България” АД за допълване на решение от 22.02.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС в частта за разноските, чрез присъждане на направени от молителите физически лица разноски пред първата и въззивната инстанция, съобразно уговорените размери на адвокатско възнаграждение, по отношение на които е приложен чл.78, ал.5 от ГПК и чрез присъждане в полза на банката на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, по отношение на които е прието, че не са представени доказателства за извършването им. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, размера на цената на предявените искове /общ размер от 34 132.49 лв./, фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния представител на ищците процесуални действия, намира, че заплатеният от И. Д. И. и Т. М. М. адвокатски хонорар в размер на левовата равностойност на 2000 евро за всяка от инстанциите, не се явява прекомерен. От друга страна от приложените от ответната банка доказателства - фактура и преводно нареждане се установява както размера на уговореното адвокатско възнаграждение, така и заплащането му, като в този смисъл и предвид обстоятелството, че с решение по т.д.№2561/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение от 22.02.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС е частично отменено и в полза на И. Д. И. и Т. М. М. е присъдена сума в размер на 19 087.81 лв. по исковете чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. На молителите И. Д. И. и Т. М. М. следва да бъдат присъдени направени пред първата и въззивната инстанция разноски в размер на още 621.01 лв. по исковете, по които въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо. На молителя „Юробанк България” АД следва да бъдат присъдени направени пред въззивната инстанция разноски в размер на още 282.84 лв., като се вземе предвид и изхода на спора по частично уважените от ВКС искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение