Определение № 422 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „К-К и Ко” АД, подадена чрез процесуалния му представител адв.Арсенова, с искане за изменение на Решение № 10288/30.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6173/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Изложени са съображения, че претендираните от НАП разноски, дори в минималния им размер, се явяват прекомерни за процесния случай. Счита разноските за прекомерни, предвид това, че единственото действие от процесуалния представител на НАП се изразявало в явяване в едно съдебно заседание пред касационната инстанция. Твърди, че ВАС не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в Наредбата и може да определи такова по собствена преценка, включително и под установения минимум. По подробно развити аргументи, настоява за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането – Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, не изразява становище. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 10288/30.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6173/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставено в сила Решение № 2582 от 13.04.2023 г., постановено по адм. дело № 8003/2022 г. по описа на Административeн съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22220221002217-091-001/14.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РА № П-22220222072873-003-001/21.04.2022 г., потвърден с Решение № 1044 от 04.07.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на „К-К и Ко" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 553.80 лева по фактура, издадена от „Неско България“ ЕООД, както и е начислен ДДС в размер на 50 201.67 лева за продажба на недвижим имот с [нотариален акт]/18.12.2020 г. ведно със съответните лихви. „К-К и Ко" АД е осъдено да заплати на НАП сумата от 5 327,44 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Присъдените в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция са определени на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сега действащата ѝ редакция, след изм. с ДВ бр. 88/04.11.2022 г., и при съобразяване на общия материален интерес на правния спор. Изложените аргументи в молбата по чл. 248 от ГПК против така определения размер на разноските са неоснователни. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК (безспорно приложима в настоящото производство) е изрична и е в насока, че в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Изрично с т. 2 от диспозитива на Решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС е прието, че „чл. 101 § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. Действително с първия диспозитив на цитираното Решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, е прието, че „Член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4 § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Но Съдът на Европейския съюз не е приел категорично, че институтът на минималното адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредби на европейското законодателство, а е предоставил тази преценка на националната юрисдикция. В случая предвид спецификата на производствата по ДОПК – че се касае до определяне размер на възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита от лице (юрисконсулт или служител с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност), който е в служебно/трудово правоотношение, че възнаграждението не се присъжда на юрисконсулта, а на страната – в случая на юридическото лице НАП (§ 1 т. 6 от ДР на АПК), като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания според чл. 2, ал. 1 ЗНАП, то няма как това да ограничава конкуренцията. Законодателят е регламентирал изрично размера на юрисконсултското възнаграждение, като равен на минималното адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на правния спор. Аргументите касателно фактическата и правна сложност на казуса и действията, извършени от процесуалния представител на НАП, са неоснователни, доколкото съдът не разполага с процесуална възможност да присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, различен /по-нисък или по-висок/ от минималното възнаграждение за един адвокат. Това следва от нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, по силата на която при отхвърляне на жалбата, на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Поради това искането на „К-К и Ко” АД за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение