Определение № 217 от 23.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 125/2025 г.

Производството е по чл. 48, ал.2 ЗМТА, образувано по молба на Я. П. У., с която се иска спиране изпълнението на решение № 2 от 08.03.2024г. по арб. д. № 1/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд. Ищцата твърди, че е наследник по закон на сина си - И. Г. Н., починал на 21.04.2024г. Сочи, че за образуваното въз основа на арбитражното решение изпълнително дело №20249240402336 на ЧСИ Г. К. узнала на 15.10.2024г. В молбата се иска спиране на изпълнението на арбитражното решение, като в уточняващата молба се сочи, че претендира спиране, но не е в състояние да заплати нито държавна такса по производството, нито да внесе гаранция за спирането. Претендира и освобождаване от държавна такса по производството, като е приложила декларация по чл. 83, ал.2 ГПК. С исковата молба ищцата Я. П. У. претендира отмяна на арбитражното решение като твърди, че арбитражното споразумение е недействително / липсва арбитражна клауза/ - основание по чл. 47, ал.1, т.2 ЗМТА, че решението е по спор, който не подлежи на абритраж, тъй като синът й не бил сключвал предварителен договор и не бил получавал суми, че са налице предпоставки по чл. 47, ал.1, т.1 ЗМТА, тъй като И. Н. бил във влошено здравословно състояние и не е разбирал свойството и значението на постъпките си; основание по чл. 47, ал.1, т.3 ЗМТА, тъй като нито сина й, нито тя били уведомени за назначаването на арбитър и откриване на арбитражното производство, а и бил лишен от участие, тъй като бил починал на 21.04.2024г.; че е налице основание по чл. 47, ал.1 т.5 ЗМТА, тъй като се разрешавал спор, непредвиден в арбитражното споразумение, и основание по чл. 47, ал.1, т.6 ЗМТА, поради липса на сключено арбитражно споразумение. Съдът, за да се произнесе по предварителните искания на ищцата, взе предвид следното: С разпоредбата на чл. 48, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на осъдително арбитражно решение, при предявен редовно иск за неговата отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА. За да бъде спряно изпълнението, ищецът е длъжен да представи обезпечение. Надлежността на това обезпечение следва от нормата на чл. 48, ал.2 ЗМТА, която регламентира размера и вида на обезпечението. За целите на производството по чл. 48, ал.2 ЗМТА, надлежното обезпечение винаги е под формата на парична сума, която се депозира по специална сметка на Върховния касационен съд. Предназначението на депозираната сума е да служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от предприетото от длъжника искане за отмяна на арбитражното решение. За разлика от обезпечителното производство, в което чл. 391, ал.1, т.2 ГПК позволява да се допусне обезпечение на бъдещ или на вече предявен иск срещу представяне на гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, процесуалната разпоредба на чл.48, ал.2 ЗМТА не препраща към разпоредбите на чл.180 и чл.181 ЗЗД, уреждащи други форми на обезпечение пред съд и способи. Молителката иска отмяна на решение по арб. дело № 1/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд, с което е постановено осъдително решение за парични вземания на основание чл.92 ЗЗД в размер на сумата от 684 540,50 лв. – неустойка по чл.8 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.01.2024г., но не е внесла никаква сума като гаранция за спирането. Съгласно чл.48, ал.2 ЗМТА, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на арбитражните решения е в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Разглежданата норма е императивна, поради което невъзможността да бъдат изпълнени изискванията й има за правна последица оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението, като в този случай няма норма, която да установява възможност за преценка на представянето на друг вид обезпечение в настоящото производство. За молителката остава открита процесуалната възможност при внасяне на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 48, ал. 2 ЗМТА да поиска отново спиране на изпълнението на арбитражното решение. С оглед горното искането за спиране, следва да бъде оставено без уважение. По отношение на искането за освобождаване от държавна такса на ищцата, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за уважаване на искането. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. С оглед размера на вземането, дължимата държавна такса по делото възлиза на сумата от 27 381, 62 лв. Видно от представената декларация за семейно и имотно състояние към молбата, молителката е пенсионер, като получаваната пенсия е 526 лв. и е декларирала липса на друг източник на доходи. Декларирано е и че ищцата е с експертно решение на ТЕЛК №2743/31.05.2024г., с 91% инвалидност. С оглед възрастта на ищцата и данните за получаваните доходи, внасянето на такава значителна по размер държавна такса, се явява изключително затрудняващо, като това, че притежава недвижим имот не води до противния извод, тъй като тя живее в същия. С оглед горното съдът намира, че ищцата следва да бъде освободена от държавна такса по делото. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.