Решение № 4549 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14292/2019 г.

Решение № 4549 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14292/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив срещу решение № 2050 от 30.10.2019 г., постановено по адм. д. № 2168/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и присъждане на разноски. Ответникът – "Димирафарма" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, в отговор от 26.11.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила, като в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса пред първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационна жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2050 от 30.10.2019 г., постановено по адм. д. № 2168/2019 г., съставът на Административен съд – Варна е отменил заповед № 29-03-460-14 от 12.07.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив, с която на "Димирафарма" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лв. и е разпоредено възстановяване на сумата 4. 58 лв., ведно със законната лихва. След преценка на съдебния акт при условията на чл. 218 АПК, с оглед релевираните оплаквания и след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, се приема следното: Оспореното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Съдът е разяснил делото изцяло. Не се констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необходимост да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. По тези причини, искането за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, е неоснователно. Неправилно е твърдяното от касатора, че констативен протокол № V-РД-13-1409 от 12.06.2019 г., по който аптеката е подала възражение, но впоследствие го е оттеглила, представлява влязъл в сила административен акт. Разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗЗО определя протоколите от тази категория, като такива, в които съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 описва установените факти. В същия смисъл са и текстовете на чл. 35 от Условията и реда за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, обн. ДВ. бр. 22 от 22.03.2016 г. с изм. и доп., в сила до 1.04.2019 г., както и на чл. 28, раздел VІ от индивидуалния договор. Казаното означава, че посочената по-горе теза на касатора, както и тази, че съдът е бил лишен от правото да осъществява контрол върху протокол, представляващ влязъл в сила административен акт, е лишена от правно основание. Оттеглянето на възражението против констативния протокол само дава право на Директора на РЗОК-Пловдив да издаде административния акт без контрол от Арбитражна комисия, но не лишава дружеството да оспори заповедта по съдебен ред. Никъде не е нормативно регламентирано и твърдяното от процесуалния представител на Касата, че оттегляйки възражението си, дружеството конклудентно е признало основателността на протокола. Всички посочени оплаквания не кореспондират с Раздел I "Условия и ред за контрол по изпълнение на договора" от Глава шеста "Контрол по изпълнение на договорите, видовете санкции при нарушаването на договорите и ред за налагането им" от Условията и реда за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, както и с раздел VІ от договора. В процесната заповед № 29-03-460-14 от 12.07.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив и в констативен протокол № V-РД-13-1409 от 12.06.2019 г., е посочено, че в аптека "Марешки-Пловдив 22", която е собственост на "Димирафарма" ЕООД, е извършено следното нарушение: На ЗОЛ М. Т., в рамките на един период на предписание- м. март 2019 г., с РБ № 7628/22.03.2019 г., РБ № 7630/22.03.2019 г. и РБ № 3518/5.03.2019 г. са отпуснати повече от три лекарствени продукта за едно и също МКБ-І10, в две различни аптеки, като аптеката на "Димирафарма" ЕООД се явява втора и подлежи на санкция. Лекарственият продукт Converide 300 mg с НЗОК код CG 790 със срок за предписание за 28 дни, се явява четвърти лекарствен продукт по РБ № 7630/22.03.2019 г. Направен е извод, че аптека "Марешки-Пловдив 22" е извършила нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от индивидуалния договор. Рецепта № 7630 от 22.03.2019 г., рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5, лист 12 от административната преписка, не съдържа данни относно предходното предписване от лекаря и отпускане от предходната аптека на цитирания лекарствен продукт. Правилно съдът е приел, че видно от представената в заверено копие рецептурна книжка на ЗОЛ, срещу медикамента Converide не е отбелязана дата на отпускане, рег. № на аптеката, подпис и печат на отпуснал - лист 10 от административната преписка. Касаторът не твърди, че НЗОК е предоставила на аптеките регистър, от който те могат да се осведомят, че на дадено ЗОЛ, на определена дата са отпуснати медикаменти, какви видове и количества. Не се съобразява също така, че изпълнилата рецептата аптека "Марешки-Пловдив 22" не разполага с предходната рецептурна бланка, от която да черпи информация, идентична с тази на РЗОК - Пловдив. Анализирайки нормативната уредба съдът е стигнал до правилен извод, че липсва задължение аптеката да прави проверка в предходната аптека относно момента и количествата на отпуснатия лекарствен продукт. Съгласно чл. 13, ал. 6 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, нова, обн. в ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.04.2018 г., изпълнителят не носи отговорност за спазване на изискванията за предписване на лекарствени продукти от приложение № 1 на ПЛС, когато не притежава необходимата медицинска информация от представените по реда на договора документи от пациента, за лекарствени продукти, посочени в "Указанието по чл. 3, ал. 2 от договора". Цитираната правна норма правилно е била приложена от първоинстанционния съд. Изпълнявайки рецепта, в която лекарят е посочил точно медикамента и начина на приложението му, аптеката не е нарушила цитирания от касатора текст на чл. 6 от представените пред настоящата инстанция Правила за добра фармацевтична практика. Съгласно сключения индивидуален договор с НЗОК, аптеката се е задължила да отпуска на ЗОЛ лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ за домашно лечение и по делото не е установено противоправно поведение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че аптека "Марешки-Пловдив 22" не е извършила нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от индивидуалния договор. При това положение липсва правно основание да й бъде наложена санкция, както и да се иска възстановяване на заплатената сума. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение, като правилно и законосъобразно се оставя в сила. При този изход на спора и по аргументи на чл. 143, ал. 1 и ал. 4 АПК, разноски в полза на касатора не са дължими. Ответникът претендира изменение (допълване) на постановеното решение, в частта за разноските за внесената държавна такса пред първоинстанционния съд в размер на 50 лв. От данните по делото се установява, че такива са сторени и в жалбата, депозирана пред Административен съд – Варна е направено искане за присъждане на разноски. Но "Димирафарма" ЕООД е поискало изменение на решението, в частта за разноските, с отговора по касационната жалба, изпратен по пощата на 25.11.2019 г. и получен в Административен съд – Варна на 26.11.2019 г. При връчено съобщение за решението на първоинстанционния съд на 1.11.2019 г., страната не е спазила 14-дневния срок по чл. 248, ал. 1, предложение първо ГПК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, и чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният административен съд, шесто отделение,