Определение № 12149 от 07.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11465/2023 г.

Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение № 105 от 4.10.2023 г. по адм.д. № 324/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по КАНД № 324/2023 г. на Административен съд - Русе до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че фактическата констатация, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчна, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. Административен съд Русе не е обсъдил връзката между двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове и т.н. Спорният въпрос пред Административен съд Хасково по КАНД № 997/2022 г., повод за образуване на преюдициално дело С-61/2023 г. е, че националният съд е изправен пред невъзможността да извърши преценка съразмерно ли е предвидено в закона наказание за осъщественото нарушение по установяване размера и заплащане на TOЛ такса и да отчете различните характеристики, като например изцяло или частично не е заплатена дължимата такса. Доколкото наложената имуществена санкция на дружеството-касатор по КАНД № 997/2022 г. на АС - Хасково е за частично незаплатена TOЛ такса, тъй като за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, а спорът по настоящото дело е изцяло незаплатена такса, то налице е различна фактическа обстановка. Ответната страна "Формула 2" ЕООД е представила писмено възражение. Счита, че жалбата е неоснователна, претендира разноски. Административен съд Русе за да спре производството по делото е изложил, че по преюдициално запитване отправено от Административен съд - Хасково на 07.02.2023 г. в рамките на к.а.н.д. № 997 /2022 г. по описа на този съд, със сходен на настоящото дело предмет, в Съда на ЕС е образувано дело С-61/23. Приел, че неговият отговор има значение и за решаването на настоящия правен спор, тъй като с електронен фиш №8504652663, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", на „Формула 2" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.179, ал.За и на основание чл. 187а, ал.2, т.З от ЗДвП, изразяващо се в управление на товарен автомобил в обхвата на платената пътна мрежа без да е била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в същото време е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева. Частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 500 лв., за изплащането на което са представени доказателства. Като има предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение