Определение № 313 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7698/28.03.2014 г. на М. К. Т. против определение № 136 от 21.02.2014 г., постановено по гр.д. № 629 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 3607/27.11.2013 г. по гр.д. № 363/2012 г. на Окръжен съд-Варна, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Висшият съдебен съвет, като ответник по частната жалба, не е подал писмен отговор. Съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално недопустима, а изложените от жалбоподателя доводи за допустимост на жалбата му са неоснователни по следните съображения: С определение № 136/21.02.2014 г. по гр.дело № 629/2014 г. на ВКС IV г.о. е приключен контрола над постановеното от въззивния Окръжен съд-Варна определение по чл. 248 ГПК за изменение и допълване на постановеното от него решение в частта за разноските. Съгласно т.24 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 06.11.2013 г., определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд разглежда за първи път въпроса за съдебноделоводните разноски и Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Постановеният от Върховния касационен съд акт не подлежи на обжалване - разпоредбата на чл. 274 ГПК не предвижда възможност за контрол върху това определение от друг състав на ВКС като касационна инстанция. Такова разглеждане на определенията /при условията на чл. 280, ал .1 ГПК / е уредено в ал.3 на чл. 274 ГПК, според която на касационно обжалване подлежат само определения, по които въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция. Следователно издаденото по реда на чл. 274, ал. 2, пр.1 ГПК определение на тричленен състав на ВКС е окончателно поради изчерпване на предвидения от законодателя процесуален път за защита, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство – да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение