Определение № 11457 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба на М. М. А. срещу Определение № 10867 от 08.10.2025 г. по адм. дело № 2245/2025 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо рег. № УРИ 819000-48452/19.09.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение от ответника. След като обсъди изложените основания в частната жалба и представените по делото доказателства, съдът установи следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, съдът е установил, че процесното писмо е издадено по повод искане на М. М. А. вх. № УРИ 819000-45743/04.09.2025 г. по описа на ОД на МВР - Варна за връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС). С обжалваното писмо същият само е уведомен относно броя на отнетите контролни точки, поради което писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Следователно не е налице годен за обжалване пред съда акт, което води до извод за недопустимост на жалбата срещу него съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Определението е неправилно. Правилен е изводът на съда, че процесното писмо няма характер на индивидуален административен акт, но неправилно съдът е приел, че оспорването е процесуално недопустимо. Действително писмото само обяснява защо органът не е извършил фактическото действие връщане на свидетелството. Дали това негово твърдение е правилно обаче е въпрос на преценка в хода на проверката за законосъобразност на твърдяното от частния жалбоподател неоснователно бездействие – Определение № 10407 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2025 г., Решение № 6658 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2025 г., VII о., Решение № 1293 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12065/2024 г., VII о., Решение № 11989 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2012 г., VII о. Изземването и връщането на СУМПС е фактическо действие на компетентния орган, което той е длъжен да извърши по силата пряко на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. Член 20 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157) определя юридическите факти, при чието настъпване органът изземва, а чл. 24, ал. 1 – при чието наличие връща отнетото свидетелство. Бездействието да се върне СУМПС подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 256 АПК. По горните съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение