Определение № 2360 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. И., жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение №1135/11.01.2026 г. по адм.дело №11086/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е върната исковата му молба вх. №25982/23.10.2025 г. за обявяване на нищожност на решение № 28/24.03.2008 г. по адм.дело №3560/2008 г. на Административен съд - София - град и е прекратено производството по делото в тази му част. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му. Ответниците по частна жалба - директор на СДВР и министър на вътрешните работи, не взимат становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението си, АССГ е изложил мотиви, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като решение № 28/24.03.2008 г. по адм.дело №3560/2008 г. на Административен съд - София - град е оставено в сила с решение №176/18.11.2009 г. по дело №С-145/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, което окончателно. Тоест касационната инстанция е извършила съгласно чл.218, ал.2 АПК контрол за валидност на решението, поради което е недопустимо предявяване на иска по чл.128а АПК. Определението е правилно. Контролът на касационната инстанция по АПК задължително обхваща и валидността на решението, поради което предвид оставянето му в сила от състав на ВАС, е формирана и сила на пресъдено нещо по отношение на неговата валидност. Обоснован е изводът за наличие на абсолютна процесуална пречка за допустимостта на предявения иск. Невярно е твърдението в частната жалба, че тъй като нормата на чл.128а АПК е по - нова от решението, искът е допустим. Всъщност в чл.128, ал. 7 АПК / към настоящия момент ал.8/ от самото приемане на АПК през 2006 г. е посочено, че на административните съдилища са подведомствени всички искания за обявяване на нищожност на решения, постановени от административните съдилища и на това основание са били разглеждани посочените в тази разпоредба искове. В чл.128а АПК само е уточнен срока за предявяване на иска и процедурата. Неоснователно е и оплакването за непризоваване на ответника в първоинстанционното производство, тъй като проверката за допустимост може и е желателно да бъде извършена преди провеждане на първото по делото заседание. Предвид изложеното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,