Определение № 9459 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. Д. от гр. Стара Загора, подадена чрез адв. Мавров срещу определение № 1198 от 28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 161/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. С този съдебен акт е оставена без разглеждане жалбата на Д. против мълчалив отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да й предостави информация относно основанията, въз основа на които се обработват личните й данни, както и да предостави копие на всички носители на лични данни, върху които са отразени нейните данни за периода от 26.11.2018 г. до 12.11.2024 година. Със същото определение е прекратено производството по първоинстанционното дело. Жалбоподателката иска отмяна на оспорения съдебен акт като незаконосъобразен и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД счита жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в депозирания писмен отговор. Претендира разноски. Настоящата инстанция счита, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Касае се за искане на Д. от 26.11.2024 г. до администратора на лични данни, на което своевременно в рамките на едномесечния срок по Регламент /ЕС/2016/679 е отговорено с уведомление от 20.12.2024 година. На същата дата упълномощеният адвокат на жалбоподателката от своя страна е заявил пред дружеството, че счита искането си за неизпълнено в цялост, защото не е предоставена информация за основанията на които са обработвани личните данни на лицето за периода преди 2023 г., а именно още от 26.11.2018 г., както е посочено в искането от 26.11.2024 година. След като до 20.01.2025 г. не е формиран отговор по изявлението от 20.12.2024 г., в което както се посочи, се поддържа, че не е изпълнено в цялост искането от 26.11.2024 г., на 14.02.2025 г. е депозирана жалба до административния съд против мълчалив отказ да се предостави информация относно основанията, на които се обработват личните данни, както и да се представи копие на всички носители на лични данни, върху които са отразени нейните данни в спорния период 2018-2024 година. При това положение административният съд приема, че на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата се явява недопустима, защото мълчалив отказ не е формиран по допълнителното изявление от 20.12.2024 г., с което се заявява същото искане, каквото е обективирано в молбата от месец ноември, по която обаче дружеството вече се е произнесло изрично. Последното е съобщило на жалбоподателката, че няма да й бъдат предоставени в цялост договорите за кредит, сключени от 2023 г. и 2024 г., тоест налице е отказ, а не непроизнасяне да й бъдат предоставени копия от носителите на личните данни и основанията за тяхното обработване за периода. Доколкото към датата на подаване на жалбата не е бил изтекъл срокът на обжалване, в която насока настоящият състав изцяло споделя мотивите на съда, Д. е следвало да насочи жалбата си към съдържанието на уведомлението, което не я удовлетворява, а не да обжалва мълчалив отказ на администратора, какъвто в случая безспорно липсва. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на процесното прекратително определение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото частично основателно е искането за присъждане на разноски в полза на ответника по частната жалба, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК. Р. Д. следва да се осъди да му заплати сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Що се касае до искането за присъждане и на разноски в първоинстанционното производство, същите следва да се претендират по реда на чл. 248 от ГПК пред административния съд. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,