Определение № 1416 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1014/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност / против разпореждане № 120/10.01.2024 г. по гр.д.№ 1791/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба - вх.№ 20676/18.11.2023 г. - против определение № 2070/10.08.2023 г. по гр.д.№ 1791/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 05.04.2023г. по т.д.№ 4216/2015г. на СГС, за частично прекратяване на производството по предявени от „КТБ„ АД / н. / искове. Жалбоподателят се позовава на своевременно отстраняване нередовността на подадената от него частна касационна жалба / заплатена по сметка на ВКС държавна такса за обжалването /, в указания му от съда срок, считано от уведомяването. Твърди, че с молба от 26.12.2023г., подписана с електронен подпис и изпратена като прикачен файл към друга, на e-mail на регистратурата на САС, е представено и платежното нареждане, също като прикачен файл, но нито молбата, нито платежното нареждане са отчетени като получени в деловодството на съда, което страната узнала с получаване на тук атакуваното разпореждане, за връщане на частната й жалба. Посочва, че не е бил уведомен от системата за неизпълнение на електронната услуга и прилага разпечатка от електронната си поща от 26.12.2023г.. С цел установяване добросъвестното и в срок изпълнение на указанията и недостигането им до съда по независеща от него причина, жалбоподателят претендира допускане на СТЕ от специалист по информационни технологии, за отговор на въпросите: „Изпратен ли е твърденият e-mail, съдържащ молбата от 26.12.2023г. и платежното нареждане от 25.12.2023г. от електронната поща на адв. Б. Б., съответно от сървъра му и получен ли е на сървъра, обслужващ САС и на електронния адрес на регистратурата ? Ако не е получен, какви са причините за това ?„. Жалбоподателят все пак намира, че дори само факта на платена в указания от съда срок държавна такса, е достатъчен за уважаване на жалбата му. Ответните страни не са депозирали отговор на частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С разпореждане № 4580/21.11.2023 г. по гр.д.№ 1791/2023г. на САС, на „КТБ“АД /н./ е указано представянето на документ за платена държавна такса от 15 лева, по сметка на ВКС, по подадената от страната частна касационна жалба - вх. № 20676/18.11.2023 г. - против определение № 2070/10.08.2023 г. по гр.д.№ 1791/2023 г. на Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от уведомяване на страната. Разпореждането й е връчено на 18.12.2023г.. С тук атакуваното разпореждане частната касационна жалба е върната, поради неизпълнение на дадените указания. След постановяването му, „КТБ“АД /н./ е депозирала молба / вх. № 3838/13.02.2024г. /, с приложено копие от платежно нареждане, за внесена държавна такса. Приложена е и разпечатка на съобщение от електронната поща на адв. Б. Б., датирано от 26.12.2023 г., с адресат [електронна поща], съдържащо искане за докладване на молба от 26.12.2023 г./ подписана с електронен подпис / и платежно нареждане от 25.12.2023 г., упоменати като прикачени файлове. Представено е и удостоверително изявление от страница на Държавна агенция „Електронно управление „, „Електронно връчване“, за успешно приключила операция по електронно подписване на документ от Б. Б. - „ 23.12.26, Молба с платена ДТ по сметка на ВКС за разглеждане на ЧЖ по в.ч.гр.д.№ 1791/2023г.,14 състав,САС„, както и резултат от валидиране - „подписаното съдържание отговаря на съдържанието на документа„. С оглед така установеното от фактическа страна, частната жалба е основателна. Представените доказателства – възпроизведени на хартиен носител електронни документи, доколкото не са оспорени от ответните страни, нито е изискан електронния им носител, съгласно чл. 184 ГПК, установяват своевременно изпълнение на указанията на въззивния съд, за заплащане на държавна такса по подадената частна касационна жалба и адресиране на уведомление за изпълнение на указанията, ведно с платежния документ за това, в рамките на указания от съда срок, започнал да тече на 19.12.2023 г. и изтичащ, вкл. с приложението на чл. 60, ал. 6 ГПК, на 28.12.2023 г. Държавната такса за обжалването е заплатена на 25.12.2023г., а предоставянето на документ за това на въззивния съд е сторено по електронна поща на 26.12.2023 г.. Страната не може да се санкционира за обстоятелства, последващи добросъвестното изпълнение на указанията на съда, вкл. за предприетия от нея начин на уведомяване на съда – по електронен път, доколкото същият е надлежно, законодателно уредено средство за обмен на информация, приложимо и в съдебните производства / Част І, Глава ХІа ГПК /. Причините за недостигане на изявлението му до докладчика по делото са ирелевантни, поради което и исканата СТЕ – ненужна. Правилни са,обаче, съображенията на жалбоподателя, че дори само факта на внесена в указания от съда срок държавна такса за разглеждане на частната му жалба, би бил достатъчен за отмяна на постановеното разпореждане. Заплащането на държавни такси е елемент от правоотношението между страната и съда, то е условие за предоставяне на правораздавателна услуга. Обвързването му със срокове е единствено с цел гарантиране разглеждането на делата в разумен срок / чл. 13 ГПК /, ведно с предварително подсигуряване възмездността на правораздавателната услуга. То не е същинско процесуално действие – по разглеждането на спора, затова изпълнението му е съобразимо във всеки един момент до произнасянето на съда по отстраняване на нередовността, дори след изтичане на указания срок / подробни съображения в определение по ч.т.д.№ 248/24г. на настоящия състав /. Но дори да не се споделят горните съображения, следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята неизвършено, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба – поправеното процесуално действие / разбирано да е в указания срок - макар ал. 2 да не съдържа такова ограничение / се смята за редовно от момента на извършването му. Дължимото от страната процесуално действие, обаче, е самото заплащане на държавна такса и след като е осъществено в рамките на указания от съда срок, то, съгласно чл. 101, ал. 2 ГПК, е налице редовно процесуално действие по заплащане на дължимата държавна такса, считано от момента на плащането, а не от момента на уведомяването на съда за плащането – последното, макар с дисциплинираща страните функция, има единствено информативно значение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение