Решение № 545 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Д. Гитева, срещу решение № 15966 от 12.05.2025 г., постановено по административно дело № 11385/2024 г. от Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 10919/21.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена и да се отмени като незаконосъобразен административния акт. Приети за правилни са изводите съдът, че в Сирия е бил налице вътрешен въоръжен конфликт. Изложени са доводи, че мотивите на съдебния състав противоречат с диспозитива на решението. Посочено е, че молителят се страхува да се завърне в Сирия поради изключително тежката и лоша ситуация на сигурност в област Дейр Алзор, като твърденията на молителят не са обсъдени по никакъв начин от административния съд. Цитирани са данни за обстановката в Сирия от различни източници на информация – Етана (Etana), доклад на Европейската агенция в областта на убежището (EUAA), доклад на Сирийската мрежа за права на човека (SNHR). Възразено е, че мотивите на съда не се основават на всички налични данни, а само на конкретно подбрани от него такива, които едностранчиво обосновават конкретна теза и съответно направените изводи са погрешни и необосновани. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители адв. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя два броя писмени справки за Сирийската арабска република с вх. № МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. № МД-02-528/31.09.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки МД-02-159 от 14.03.2025 г., ЦУ-1624 от 12.07.2024 г., ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. В касационната жалба е изложено, че приети за правилни са изводите на съда, че в Сирия е бил налице вътрешен въоръжен конфликт. Направени са доводи, че мотивите на съдебния състав противоречат с диспозитива на решението. Да действително в съдебното решение е направен извод, че към определен момент от време в Сирия е „бил“ налице „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но от мотивите на решението ясно се вижда, че тези изводи касаят минал период, като съдът използва думата „бил“, а не, че в момента е налице такъв. Поради което не следва да се приема, че има противоречие между мотивите на решението и диспозитивът му. Противно на твърдяното е видно, че в съдебният акт, съдът по съществото е изложил ясни, обосновани и разбираеми мотиви, защо молителят не отговаря на условията за предоставяне на исканата международна закрила, като е отразил тези свои изводи и убеждения и в диспозитива на постановеното решение. В потвърждение на това, че положението в държавата на произход се подобрява са и цитираните нови и актуални справки за обществената обстановка там, на който и съдът се е позовал. В жалбата е изложено още, че молителят се страхува да се завърне в Сирия поради изключително тежката и лоша ситуация на сигурност в област Дейр Алзор, като твърденията на молителят не са обсъдени по никакъв начин от административния съд. Да съдът не е обсъдил конкретната област в която ще се завърне касатора, но това е сторил административният орган в постановеният от него акт. От предоставената справка пред настоящата инстанция вх. № МД-02-528/30.09.2025 г. се установява, че е създаден Сирийски фонд за развитие с предназначение за подкрепа и възстановяване и създаване на работни места. Като министърът на извънредните ситуации е заявил, че фондът ще се съсредоточи върху регионите най – засегнати от конфликта и по-специално Идлиб, Алепо, Дейр Алзор и др. Поради което не е налице твърдяното нарушение и пропускът е преодолян. Цитирани са данни за обстановката в Сирия от различни източници на информация – Етана (Etana), доклад на Европейската агенция в областта на убежището (EUAA), доклад на Сирийската мрежа за права на човека (SNHR). Възразено е, че мотивите на съда не се основават на всички налични данни, а само на конкретно подбрани от него такива, които едностранчиво обосновават конкретна теза и съответно направените изводи са погрешни и необосновани. Съдът в постановеният от него акт се е позовал на анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. за актуалната обстановка в страната, тя представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в съдебното производство справки. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. Повечето от тези източници са международни и световно признати, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Поради което е видно, че мотивите на съдът не се основават на конкретно подбрани от него данни, който обосновават едностранчиво дадена теза и гореизложените възражения са неоснователни. Със същата логика може да се твърди, че в жалбата са изложени тенденциозно само части от източници, който да насочват към формиране на определени изводи и тези. Видно е от постановените и административен акт и съдебен такъв, че в тях освен справките, като източници на информация, данни за преценката за предоставяне на исканата закрила се съдържат и в бежанската история на молителя, неговото лично положение, както и проведеното с него интервю. Като те са съобразени помежду си и си кореспондират. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение