Определение № 5162 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Протоколно определение от 18.03.2025г. по административно дело № 469/ 2025г. по описа на Административен съд- София – град, в частта с която е осъден ответника КЕВР да заплати сторените от жалбоподателя „Топлофикация– Разград“ АД разноски в размер на 150,00 лв., представляващи държавна такса от 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, като счита постановеното определение в оспорената част за неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на тази част атакуваното определение. Ответната страна- Топлофикация Разград АД- гр. Разград чрез процесуалния представител адвокат М. Ковачев в писмено възражение счита частната жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение и се потвърди Протоколно определение от 18.03. 2025 г. по административно дело № 46 / 2025 г. по описа на АССГ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото е образувано по жалба на Топлофикация– Разград АД, срещу мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по Заявление вх. № Е-14-16.10/ 03.10.2024г., подадено от „Топлофикация– Разград“ АД, за одобряване на Общи условия на договорите за възлагане на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ. С постановеното Протоколно определение от 18.03.2025г. по административно дело № 469/ 2025г. по описа на Административен съд София – град, е оставена без разглеждане жалбата на Топлофикация– Разград- АД, срещу мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се произнесе по Заявление вх. № Е-14-16.10/ 03.10.2024г., подадено от „Топлофикация– Разград“ ЕАД. Прекратено е на основание чл. 159, т.1 и т.4 АПК производството по административно дело № 469/ 2025 г. по описа на АССГ. Осъдена е КЕВР да заплати сторените разноски на „Топлофикация– Разград“ АД в размер на 150, 00 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът е установил, че по подадените от „Топлофикация– Разград“ заявления КЕВР се е произнесъл с Решение ОУ-2 от 11.03.2025 г., с което е одобрила на дружеството представения проект на общи условия и следователно не е налице мълчалив отказ. Възприел възраженията за недопустимост на подадената жалба на „Топлофикация– Разград“ против мълчалив отговор на КЕВР, поради отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес, както и липса на годен предмет от оспорване. Преценил, като основателна претенцията за разноски в размер на 50,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от частния жалбоподател нарушения. Отговорността за разноските в съдебното производство се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото- чл. 143 АПК, чл. 78, чл. 81 ГПК. В конкретния случай не се е стигнало да разрешаване на правния спор със съдебно решение, тъй като в хода на производството, съдът, е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима и е прекратил производството. Обстоятелството, че делото не е разгледано по същество не означава, че жалбоподателят няма право на разноски. Към момента на подаване на жалбата е бил налице правен интерес от търсената защита, поради липсата на положителен отговор от администрацията. В случая, поради първоначалното бездействие от страна на административния орган е потърсена съдебна защита. Решение № ОУ-2 от 11.03.2025 г. на КЕВР е издадено, след подаването на жалбата до административния съд на 9.01.2025 г. и заплащането на държавна такса по сметка на АССГ. След подаване на жалбата административният орган е издал положителния административен акт. Именно това представлява основание за претендиране на сторените съдебни разноски. Те са оправдани, предвид необходимостта и адекватността на потърсената защита. Обстоятелството, мотивирало прекратяването на съдебното производство е прието, впоследствие с резултат противоположен на оспорения. Следователно, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени от жалбоподателя във връзка с иницииране на съдебното производство- чл. 143, ал. 2 АПК. Същите разноски са своевременно поискани и обосновани. Представен е платежен документ за платена държавна такса и пълномощно на юрисконсулт. По изложените съображения, обжалваното определение на административния съд, като правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия