Определение № 237 от 12.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 3181/2014 г.

Производството е по чл.303 ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на М. Б. Н. и [фирма] –гр. София за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на постановеното от въззивния съд съдебно решение по в.гр.д.№ 5839/13 на СГС, ГК, с което е потвърдено решение от 10.12.2012 г. на СРС по гр.д. № 43 840/2011 на Софийски районен съд, с което е уважен искът по чл.422 ГПК за установяване вземането на [фирма]-гр. София срещу двамата молители,че дължат солидарно сумите от 6 552 евро и 7 863,36 евро. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на основание по чл. 303 ал.1, т.5 от ГПК: молителят М. Б. Н. като ответник и представляваното от него търговско дружество [фирма] –гр. София са били лишени от възможност да обжалват въззивното решение, доколкото не са надлежно уведомени за неговото постановяване и не им е връчен препис от този акт. Вместо това погрешно е било отбелязано в съобщенията, че препис от акта и уведомление за неговото постановяване е бил връчен при условията на отказ на посочения в жалбата адрес на управителя на дружество и сам той ответник по делото М. Б. Н., като в действителност това е станало на случайно намиращо се на адреса трето лице, извън тези от кръга на чл.46 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Изложените като основания за отмяна на основание чл.303 т. 5 ГПК обстоятелства: на молителите не е било надлежно съобщено постановеното от въззивния съд решение, с което е възпрепятствана възможността да подадат касационна жалба срещу него не обосновават основанието за отмяна визирано в посочената процесуална разпоредба, която предпоставя съответните процесуални пропуски на съда, довели до невъзможност на страната да участва лично или чрез представител в процеса, в който решението, чиято отмяна се иска е било постановено. Дали тази констатация задължава ВКС да се произнесе по същество на молбата за отмяна е въпрос, по който ОСГТК се е произнесъл по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС- т.10, постановено на 31.07.2017 г. като е прието, че когато молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК,, то същата е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд