Определение № 95 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 385/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 397/ 17.12.19г., постановено по ч.гр.д. 463/19г. на ВТАС е оставена без разглеждане частна жалба на С. Й. Н. против определение № 1234/31.10.2019г. на Русенски окръжен съд като недопустима. Съдът е приел, че определението на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане на ЧСИ за връщане на жалба на С. Н. по чл. 435 ГПК не подлежи на обжалване. Срещу това определение е подадена частна жалба от С. Н.. ВКС, състав на ІІІ ГО намира, че определението на ВТАС е правилно, защото определението на Русенски окръжен съд е окончателно на основание чл. 437, ал.4 ГПК. Обжалване действията на ЧСИ е уредено в чл. 435-437 ГПК като принципът е, че жалбите се разглеждат от Окръжен съд в едноинстанционно производство, освен когато съдът не постанови за първи път преграждащо определение, когато се прилагат правилата на чл. 274 ГПК. В случая определението на Русенски окръжен съд не е преграждащо, напротив с него са потвърдени действията на ЧСИ, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване. В този смисъл опр.№30/17 на ВКС ІІ ГО и опр. №67/20г. на ВКС ІІІ ГО. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,