Решение № 10667 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10141/2012 г.

Решение № 10667 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10141/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София) срещу решение № 2916 от 29.05.2012 г. по адм. дело № 4977 по описа за 2011 г. на административния съд - София град, в частта, в която по жалба на Димитър Георгиев Симеонов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Дъга 19-Димитър Симеонов" е отменен ревизионен акт № 2001001618 от 27.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 738 от 4.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за сумата над 5 068.46 лв. до 18 883.13 лв., представляваща допълнително определено задължение по ЗДДФЛ за 2007 г. и лихва за забава за сумата над 1 662.15 лв. до 5 600.27 лв. за периода 1.06.2008 г. - 27.01.2011 г. Образувано е и по касационна жалба на Димитър Георгиев Симеонов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Дъга 19-Димитър Симеонов" срещу решение № 2916 от 29.05.2012 г. по адм. дело № 4977 по описа за 2011 г. на административния съд - София град, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2001001618 от 27.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 738 от 4.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От първия касатор се иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на едноличния търговец. Вторият касатор прави и повторно възражение за нищожност на оспорения ревизионен акт. Иска се от страните присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество жалбата на Димитър Георгиев Симеонов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Дъга 19-Димитър Симеонов" е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 2001001618 от 27.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 738 от 4.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по повод прилагането на ЗДДФЛ за ревизиран период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г., като тя е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 907427 от 16.11.2009 г. от началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. София. Ревизията е трета по ред за същия ревизиран период и е в изпълнение на решение № 1541 от 5.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с което е отменен ревизионен акт № 2000900188 от 17.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София и преписката е върната за извършване на нова ревизия. По делото не се спори, а и се установява, че на едноличния търговец е извършена данъчна ревизия за същия ревизиран период, като е изготвен РА № 2000803930 от 10.10.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София. Същият е отменен с решение № 1938 от 23.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК като нищожен. По повод на направеното възражение за нищожност пред първоинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК, в мотивите на сега обжалваното решение, подробно е обсъдена фактическата страна по спора и разпоредбата на чл. 155, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК. Съдът е приел, че процесната ревизия е втора по ред, като извършеното ревизионно производство не се явява недопустимо, с оглед нормата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Тя установява невъзможността издаденият в изпълнение на решение по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК ревизионен акт да бъде втори път отменян, съответно да се постанови извършването на нова ревизия. Разпоредбата прави разграничение относно причините за отмяна на първоначалния и повторния РА и връщането за нова ревизия, понеже когато РА е отменен като нищожен няма произнасяне по съществото на спора. По тези съображения е приел, че оспореният пред него РА не е нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Обсъжданата разпоредбата не прави разграничение относно причините за отмяна на първоначалния РА и постановяване връщането за нова ревизия, а именно дали е поради това, че отмененият РА е нищожен или поради това, че отмененият РА е незаконосъобразен. Същата има предвид всяка незаконосъобразност на административния акт, като законодателят не е направил диференциране според тежестта на порока, който той е съдържал, в какъвто смисъл е основното касационно възражение на втория касатор. Текстът на разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е категоричен и недвусмислен, и определя пределите на правомощията на решаващия орган, директора на дирекция "ОДОП" при разглеждане на жалба срещу РА. Точният смисъл на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК: "Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия" означава, че след като вече веднъж решаващият орган е върнал преписката за нова ревизия, при обжалване на втория ревизионен акт, издаден при повторната ревизия, е недопустимо, след като отмени повторно издадения РА, да върне преписката за нова ревизия, т. е. решаващият орган няма правомощия за повторно връщане на преписката дори и да обяви повторно издадения РА за нищожен или да го отмени като незаконосъобразен, поради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на повторната ревизия, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Разпоредбата от една страна е дисциплинираща по отношение на органите по приходите, които възлагат и извършват ревизията, както и тези които издават ревизионния доклад и ревизионния акт, а от друга страна е в защита интересите на данъчните субекти, които е недопустимо да бъдат в процес на безсрочно продължавана ревизия, поради пропуски или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на органите по приходите, които извършват ревизията. (решение № 1175 от 29.01.2009 г. по адм. дело № 13669 по описа за 2009 г. на ВАС, първо отделение, докладчик съдия Фани Найденова). В конкретния случай, като не е спазил тази забрана, решаващият орган след като е отменил повторно издаден РА, е постановил връщане на преписката за нова ревизия при липса на правомощия за такова разпореждане, поради което всички последващи актове във връзка с възлагането, извършването и приключването на тази трета по ред ревизия са нищожни, респективно нищожен е и оспореният пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на първия касатор, като следва да се присъдят такива на втория касатор за двете съдебни инстанции, с оглед представените доказателства за реално осъществени разноски за адвокатско възнаграждение, за държавни такси и възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 2 135.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение