Определение № 1395 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 803/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. К., пълномощник на Ш. И. М., срещу определение № 49/31.01.2024 г. по в.гр.д. № 247/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на решение №158/13.11.2023 г. по в.т.д. № 247/2023 г. на БАС в частта на разноските. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, поради прилагане на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на упълномощаване, а не към момента на осъществяване на процесуалното представителство. Иска да бъде отменено атакуваното определение и да се постанови друго за изменение на въззивното решение в частта на разноските. Ответникът по частната жалба ЗД“БУЛ ИНС“АД оспорва основателността на последната. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение БАС е приел, че при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на Ш. М. пред въззивната инстаниця, на осн. чл.38 ЗАдв следва да се приложи редакцията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. към датата на упълномощаване на адвоката и не се взема предвид настъпилото в хода на процеса изменение в нормативната база. Настоящият състав на ВКС намира, че произнасянето на въззивния съд като краен резултат е правилно. Определението на въззивния съд е постановено преди решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., което е от съществено значение за настоящия спор. С цитирания акт е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и определение №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Въведеният праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на ВКС съобрази следното: В производството по в.гр.д. № 247/2023 г. на БАС адв. К. е осъществила процесуално представителство на Ш. И. М. по неговата въззивна жалба с материален интерес 30 000 лв. и срещу въззивната жалба на ЗД“БУЛ ИНС“АД с материален интерес от 50 000 лв. Видно от постановеното решение № 158/13.11.2023г. по в.гр.д. № 247/2023 г. на БАС въззивната жалба на Ш. И. М. е била уважена изцяло, а тази на застрахователя е била неоснователна. Следователно съобразно изхода от спора в полза на процесуалния представител на Ш. И. М. се дължи възнаграждение за въззивна инстанция за защита по дело с материален интерес от 80 000 лв., а за първа инстанция допълнително следва да се присъди възнаграждение с оглед уважената въззивна жалба за 30 000 лв. Защитата пред въззивната инстанция се изразява в подаване на въззивна жалба и на отговор на въззивна жалба на насрещната страна. Адв. К. не се е явила в съдебно заседание, депозирала е молба, в която препраща по същество към вече изложеното във въззивната жалба и е повторила направеното в последната доказателствено искане за назначаване на експертиза, което е било отхвърлено от състава на въззивния съд. Защитата пред първоинстанционния съд е била осъществена чрез подаване на искова молба, няколко писмени становища и явяване в едно съдебно заседание. Следва да се отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по отношение виновността на дееца и извършеното от него престъпление е налице влязла в сила присъда, която е била съобразена от гражданския съд на осн. чл.300 ГПК. САТЕ е била допусната по искане на застрахователя. Налага се извод, че определените от въззивния съд възнаграждения по чл.38 ЗАдв в полза на адв.К. за въззивна инстанция - 3516 лв. и допълнително за първа инстанция с оглед уважената въззивна жалба на Ш. И. М. – 2079 лв. съответстват на конкретиката на казуса и дадените от практиката на ВКС разрешения. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд