Определение № 9694 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8862/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Авиейшън Сървисиз България“ ООД ЕИК 121573748 със седалище гр. София срещу Определение № 18009 от 27.05.2025 г. по адм. дело № 3942/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 100-2787/01.04.2025 г. на изпълнителния директор на „СОФ Кънект“ АД ЕИК 206155179 със седалище гр. София и производството по делото е прекратено. В частната жалба има оплаквания, че съдът е формирал неправилен извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК. Изложени са аргументи за приложимост на чл. 48з, ал. 2 и 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Ответникът – „СОФ Кънект“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Иска оставяне в сила на обжалваното определение и присъждане на разноски. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба от „Авиейшън Сървисиз България“ ООД срещу писмо изх. № 100-2787/01.04.2025 г. на изпълнителния директор на „СОФ Кънект“ АД. От доказателствата по делото се установява, че „Авиейшън Сървисиз България“ ООД е изпратило до „СОФ Кънект“ АД писмо вх. № 100-2539/24.03.2025 г., в което е заявено искане за встъпване като заинтересована страна във висяща конкурсна процедура „Искане за предложение за предоставяне на карго услуги на международно летище София“ (процедура за избор на карго оператор). В искането се посочва, че „Авиейшън Сървисиз България“ ООД е лицензиран оператор по наземно обслужване за дейностите по обработка на товари, поща и наземен транспорт на летището, което обосновава интереса му да встъпи като „заинтересована страна“ в производството по избор на оператор. С оглед на това е заявено желанието на дружеството да бъде конституирано и да встъпи като заинтересована страна в производството на основание чл. 27, ал. 1 АПК. С процесното писмо изпълнителният директор на „СОФ Кънект“ АД, позовавайки се на Клауза 3.2.2. от Концесионния договор, е уведомил „Авиейшън Сървисиз България“ ООД, че не е налице основание за издаване на акт по чл. 48з ЗГВ, тъй като не се предвижда промяна в разпределението на свободно пространство на летището. При така установените факти, съдът е приел, че процесното писмо няма характер на административен акт. Следователно жалбата няма годен предмет и е процесуално недопустима, поради което на основание чл. 159, т. 1 АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 АПК. С разпоредбата на чл. 48з, ал. 3 ЗГВ законодателят създава гаранции за защита срещу крайния акт, с който се разпределя наличното свободно пространство за наземно обслужване и се осигурява достъп до летищните съоръжения на операторите по наземно обслужване и самообслужване до степен, необходима за осъществяване на дейността им. В случая няма данни за издаване на такъв акт – процесното писмо е част от кореспонденцията между частния жалбоподател и ответника относно висяща процедура по избор на карго оператор. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение