Определение № 5801 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на А. М. А. от [населено място] против определение №4216 от 23.09.2025г. на ВКС по гр.д. №3385/2025г., ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба с вх. №5678 от 05.06.2025г. за отмяна на влязлото в сила определение №2117 от 28.04.2025г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1502/2025г., ІІІ г.о., и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответната страна по частната жалба- Й. Й. Байрям, не е взела становище по нея. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 2117 от 28.04.2025г., постановено по гр. д. № 1502/2025 г. по описа на ВКС, III г. о., е било потвърдено определение №1541 от 27.03.2025 г. по гр. д. № 526/2025г. на III г.о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от А. М. А. молба за отмяна на определение № 1935 от 18.04.2024 г.по ч. гр. д. № 1364/2024 г. на IV г.о. на ВКС, с което е било потвърдено разпореждане №155/21.02.2024г. по в.г.д.№529/2023г. на Апелативен съд- П., с което е върната подадената от А. М. А. касационна жалба вх.№364/16.01.2024г. против Решение №226 от 20.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 529/2023 г. на Апелативен съд- П.. С обжалваното определение, състав на ВКС, III г.о., е приел за недопустима подадената от А. М. А. молба за отмяна на така постановеното определение. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че съгласно т. 3 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, отмяната е процесуален способ за защита, който е допустим по отношение на определен кръг съдебни актове- влезли в сила решения, които разрешават правен спор със сила на пресъдено нещо и влезли в сила определения за прекратяване на делото поради отказ от иска, които имат за последица непререшимост на правния спор. Определението, чиято отмяна претендира молителката, не попада в тази категория съдебни актове, поради което не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Определението е правилно. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 и т.4 от Тълкувателно решение №7/2014 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС, на отмяна по реда на Глава 24 ГПК подлежат само съдебни актове, които разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор, като целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство. Целта на производството по Глава 24 ГПК - да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съда, определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления- правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие, произтичащо от установеното с решението правно положение, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение / чл. 298, ал. 1 ГПК / и непререшаемост на спора - чл. 299 ГПК. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове. В случая молителката е поискала отмяна на определение на съда, с което е било потвърдено определение за оставяне без разглеждане на подадена от нея молба за отмяна. Така постановеният акт не разрешава материалноправен спор, а процесуален въпрос, и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което и не подлежи на отмяна по реда на глава 24 от ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,