Решение № 7252 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11560/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД (ЕРП Север) чрез юрисконсулт Л. Марчева, против Решение № 7651/ 05.06.2024 г., постановено по административно дело № 12251/ 2023 г. на Административен съд– София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № ЛО-2/ 20.10.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдение за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Касационният жалбоподател в постъпила по делото допълнителна молба, подадена чрез юрисконсулт Вълчева поддържа доводите изложени в касационната жалба. Ответниците– К. Ф. Д. и П. Т. Д., в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Спасов считат същата за неоснователна и молят решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Искат присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание молят да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди пъвоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Ответникът– Комисия за енергийно и водно регулиране- гр. София чрез проц. представител взима становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. В открито съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт К. поддържа становището за неоснователност на касационната жалба и иска да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Делото се разглеждане, след като с Решение № 7338 от 04.07.2023 г. постановено по адм. дело № 1448/ 2023 г. ВАС е указал, че КЕВР следва да се произнесе с изричен акт по искането на К. Д. и П. Д. за определяне на независим оценител, по реда на параграф 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ за оценка на енергийно съоръжение: оборудване на трафопост с диспечерски № 331, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски“ № 23, УПИIV, кв. 69 и на кабелна линия средно напрежение към същия трафопост от разкъсване на кабелна линия между ТП „148“ и ТП „260“ до нов ТП „331“, представляващо елемент от електроразпределителната мрежа и подлежащо на изкупуване от „Електроразпределение Север“ АД по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Производството пред Административен съд– София- град е било образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД, срещу Решение № ЛО-2/ 20.10.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 45 от ЗЕ е: 1./ определена М. Савова да извърши оценка на енергиен обект, собственост на К. Ф. К. и П. Т. Д., находящ се в гр. Варна, бул. Приморски № 23, УПИ IV, кв. 69, а именно: оборудване на трафопост с диспечерски № 331, на кабелна линия средно напрежение към същия трафопост от разкъсване на кабелна линия между ТП 148 и ТП 260 до нов ТП 331 и 2./ разходите по оценката, възлизащи на 550 (петстотин и петдесет) лева, следвало да се поделят поравно между К. Ф. Д., П. Т. Д. и Електроразпределение Север АД, след приемането на доклада от трите страни, което се удостоверява с приемо-предавателен протокол. С обжалваното решение Административен съд– София- град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № ЛО-2/ 20.10.2023 на Комисията за енергийно и водно регулиране. Осъдил е дружеството да заплати на КЕВР направените по делото разноски в размер на общо на 100 лева. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че административното производство е започнало по Жалба с вх. № Е-13-273-80/13.10.2020 г., подадена от К. Ф. Д. и П. Т. Д., срещу „Електроразпределение Север“ АД, като по същото е постановено Решение № Ж-139 от 18.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу „Електроразпределение Север“ АД, с което в част II е прекратено административното производството, образувано по жалбата на Д. и Д. срещу "Електроразпределение Север" АД, относно искането за определяне на цена за изкупуване на енергийни обекти. Така постановеното по административен ред решение е обжалвано по съдебен ред, като с Решение № 6951 от 17.11.2022 г. постановено по адм. дело № 6168/ 2022 г. по описа на АССГ е обявено за нищожно решение № Ж-139 от 18.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. II., като издадено в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решение по адм. дело № 7923/ 2021г. на Върховен административен съд и преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуване и прилагането на закона. Решението след проведен инстанционен контрол за законосъобразност е оставено в сила с Решение № 7338 от 04.07.2023 г. постановено по адм. дело № 1448/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд. В мотивите на касационната инстанция е посочено, че КЕВР следва да се произнесе с изричен акт по искането на К.Д. и П.Д. за определяне на независим оценител, по реда на параграф 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ за оценка на енергийно съоръжение: оборудване на трафопост с диспечерски № 331, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски“ № 23, УПИIV, кв. 69 и на кабелна линия средно напрежение към същия трафопост от разкъсване на кабелна линия между ТП „148“ и ТП „260“ до нов ТП „331“. Енергийното съоръжение, находящо се на описания по- горе адрес в гр. Варна, представлява елемент от електроразпределителната мрежа и подлежи на изкупуване от „Електроразпределение Север“ АД по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Посочено е, че заинтересованите страни: К. Ф. Д., П. Т. Д. и ЕРП Север не са постигнали споразумение за стойността на обекта, по която да бъде изкупен, като съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ при непостигане на споразумение за стойността на обекта и съгласие за избор на независим оценител енергийното предприятие и/ или собственикът на обекта имат право да отправят искане до председателя на Комисията за определяне на независим лицензиран оценител. Установено по делото е, че след връщането на преписката от Върховен административен съд на КЕВР, регулаторният орган е приел, че следва да се произнесе с ново решение, в изпълнение на указанията на съда, като преди това със Заповед № 3-Е-244/ 09.08.2023г. на председателя на КЕВР е определена работна група, със задача да извърши проучване относно обстоятелствата, съдържащи се в постъпилата жалба с вх. № Е-13-273-80/13.10.2020 г. на К. Ф. Д. и П. Т. Д. срещу „Електроразпределение Север“ АД. С писмо е изискал становище от заинтересованата страна- „Електроразпределение Север“ АД, по жалбата на К. Ф. Д. и П. Т. Д., инициирала произнасянето на КЕВР с отмененото от ВАС- Решение № Ж-734/ 05.11.2022 г. „Електроразпределение Север“ АД е уведомило КЕВР, че няма промяна във фактите и обстоятелствата по спора и поддържа изразените становища в административното производство, както и че претенцията на жалбоподателите е за определяне на цената на присъединителни съоръжения, изградени по Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ПП-463/ 09.05.03-ДАМВ07-0028/ 10.04.2007 г. Въз основа събраните данни и доказателства, след приключване на проверката по жалбата, на основание чл. 145, ал.1 от Наредба № 3, от Комисията за енергийно и водно регулиране, е изготвен доклад. Изготвен е и проект на решение, отразено в протокол, в които са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към тях са приложени и всички събрани по административното производство доказателства. При тази фактическа обстановка с оспореното Решение № ЛО-2/ 20.10.2023 на Комисията за енергийно и водно регулиране на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 45 от ЗЕ е: 1./ Определена М. Савова да извърши оценка на енергиен обект, собственост на К. Ф. К. и П. Т. Д., находящ се в гр. Варна, бул. Приморски № 23, УПИ IV, кв. 69, а именно: оборудване на трафопост с диспечерски № 331, на кабелна линия средно напрежение към същия трафопост от разкъсване на кабелна линия между ТП 148 и ТП 260 до нов ТП 331 и 2./ Разходите по оценката, възлизащи на 550 (петстотин и петдесет) лева, следвало да се поделят поравно между К. Ф. Д., П. Т. Д. и Електроразпределение Север АД, след приемането на доклада от трите страни, което се удостоверява с приемо- предавателен протокол. Административният съд е констатирал, че с оспореното решение КЕВР, тълкувайки разпоредбите на § 4, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗЕ стигнал до извод, че определеният от комисията оценител е задължителен за страните. Въз основа на така установеното, адм. съд е намерил, че оспореният пред него административен акт е приет от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, решението е взето след, като е изяснена напълно фактическата обстановка. Така постановеното решение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Правилен е направения от адм. съд извод, че при постановяване на процесното решение на КЕВР са изпълнени изискванията на закона, като КЕВР законосъобразно е постановила решението си в административното производство, като спорът е изяснен от фактическа страна и при правилно тълкуване на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че атакуваното решение е издадено от компетентния орган по чл. 10, чл. 22 ал. 1 ЗЕ- КЕВР, в чиито правомощия е да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи и др. Решението на КЕВР е в предвидената по чл. 59, ал. 2 АПК форма и е мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му- чл. 22, ал. 1 ЗЕ и чл. 147 от Наредба № 3/ 21.03.13г. за лицензиране дейностите в енергетиката, както и § 4 ал. 3 ПЗР на ЗЕ, вр. чл. 21 ал. 1 т. 45 ЗЕ. Правилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения на производствените правила, както и решението на КЕВР е в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил проведената от КЕВР процедура и правилно е приел, че не е налице нарушение на процедурата и разпоредбите на материалния закон. Събрани са всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата от значение за случая. При извършената проверка на електоразпределителното дружество е изискана относимата информация, събрани са относимите доказателства, като приетото решение съдържа подробни мотиви. Спорът по делото е по приложението на материалния закон, относно процесното решение на КЕВР и по- конкретно по приложението на § 4, ал. 4 ПЗР на ЗЕ и свързаната с нея разпоредба на § 4а от ПЗР на ЗЕ. Съобразно разпоредбата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. Съгласно разпоредбата на § 4 ал. 3 от ЗЕ разпределителното предприятие следва да изкупи обектите по пазарната им стойност, когато за тази стойност не се постигне съгласие между страните, те възлагат оценката на стойността на независим лицензиран оценител, ако не може да се определи оценител по взаимно съгласие в определен срок, то всяка от страните има право да отправи искане до председателя на КЕВР за определяне на независим оценител. В същата ал. 3 на § 4 от ЗЕ императивно е посочено, че „Определеният по този ред оценител е задължителен за страните“, което означава, че неговата оценка е задължителна за страните, а определената стойност на обекта е цената на сделката на изкупуване на обекта. Разходите по оценката се поделят поравно между страните. В случая КЕВР е упражнила установеното си от закона правомощие да определи независим лицензиран оценител, който да даде експертиза във връзка с цената за изкупуване на енергийни обекти и цената за присъединяване към електропреносната мрежа, поради непостигане съгласие между страните. Първоинстанционият съд подробно и последователно е обсъдил проведената от КЕВР процедура за определяне на независим оценител и е формирал законосъобразни изводи, че проведената процедура не е опорочена. Изводите на съда са обосновани и следва да бъдат споделени. Възраженията на касатора са били наведени и обсъдени от първоинстанционния съд, като не са налице основания за промяна на тези изводи. КЕВР е взела аргументирано и законосъобразно решение на база проучване на всички обстоятелства. Атакуваното решение на първоинстанционния съд е постановено при съобразяване с приложимия закон. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР съответства на материалноправните разпоредби на ЗЕ. При така установените факти и обстоятелства и направените правни изводи обосновано първоинстанционният съд е счел, че Решение № ЛО-2/ 20.10.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране не е постановено в нарушение на изискванията на материалния закон. КЕВР е извършила необходимата проверка в рамките на правомощията си по чл. 21, т. 44 и т. 45 от ЗЕ и законосъобразно, съобразно дадените в разпоредбата на § 4 от ЗЕ правила е постановила постановения диспозитив. В изпълнение указанията на ВАС, в процедурата по избор на независим оценител и спазване на критериите- най- ниска предложена цена и най- кратък срок за извършване на оценката, с Решение № ЛО10-2/ 20.10.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 45 от ЗЕ, М. Савова е определена да извърши оценка на енергиен обект, собственост на К. Ф. К. и П. Т. Д.. При така установеното, адм. съд правилно е отхвърлил жалбата срещу Решение № ЛО-2/ 20.10.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, като неоснователна. По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора е основателно искането на К. Ф. Д. и П. Т. Д. за присъждане на направените по делото разноски, заплатени изцяло по банков път, видно от представени по делото договори за правна помощ и съдействие от 27.08.2024 г. и 30.08.2024 г., фактура и преводно нареждане, както и списък на разноските. Дължима за всеки от тях е сумата от 1270 лева или тяхната равностойност в размер от 650 (шестстотин и петдесет) евро. Недължими са претендираните транспортни разходи. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.4 от АПК, ответникът –КЕВР има право на сторените в производството съдебни разноски, които съдът определя на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) евро за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,