Решение № 3561 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020 г. срещу Решение № 2155 от 01.07.2025 г. по адм. дело № 242/2025 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено негово Решение № BG05M9ОP001-2.010-0778/71 oт 15.11.2023 г. за определяне на финансова корекция на „Алфа Истейт“ ЕООД в размер на 100 %. Според касационния жалбоподател обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като съдът е извършил неправилна преценка относно наличието на основание за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности на жалбата и недопустимо е разгледал спора по същество вместо да прекрати делото. На следващо място касационният жалбоподател твърди, че съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Иска присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Алфа Истейт“ ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно списък, за който уточнява, че е представен в предходното касационно производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. І. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение по следните съображения: Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалба на „Алфа Истейт“ ЕООД срещу Решение № BG05M9OP001-2.010-0778/71 от 15.11.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 година за определяне на финансова корекция. Жалбата е подадена на 29.11.2023 г. С определение от 30.11.2023 г. по адм. дело № 733/2023 г. съдът е оставил жалбата на дружеството без движение и са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението, чрез упълномощения адвокат, да представи по делото доказателства за заплащането по сметката на Административен съд - Велико Търново на държавна такса в размер на 633,29 лева. Жалбоподателят е предупреден, че ако в указания срок посочената нередовност на жалбата не бъде отстранена, делото ще бъде прекратено на основание чл. 158, ал. 3 АПК. По делото е приложен отрязък от съобщението до дружеството, в който отразено, че съобщението е връчено на 20.12.2023 г. на Б. Е. Ц. с отбелязване, че „сътрудничи на адвокат“. С Определение № 131 от 15.01.2024 г. по адм. дело № 733/2023 г. Административен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото поради неотстранена в срок нередовност на жалбата. На 15.01.2024 г. съобщението за определението от 15.01.2024 г. е получено по електронен път от „Алфа Истейт“ ЕООД, чрез пълномощника на дружеството. На 15.01.2024 г. е постъпила молба от дружеството – жалбоподател, към която е приложен платежен документ за платена държавна такса по сметката на административния съд и съпроводително писмо за прилагането й по делото. В молбата се сочи, че по неизвестни за жалбоподателя причини първоначалното писмо, подписано с електронен подпис от пълномощника на жалбоподателя, с което документа за държавна такса бил изпратен, не е достигнало до адресата си. На 17.01.2024 г. е постъпила частна жалба с вх. № 233/17.01.2024 г. от „Алфа Истейт“ ЕООД срещу Определение № 131 от 15.01.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 733/2023 г. Към жалбата е приложена и молба, с която се иска възстановяване на срока за представяне на документа за платена държавна такса. С Определение № 236 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 733/2023 г. на основание чл. 161 АПК Административен съд - Велико Търново е възстановил пропуснатия срок за внасяне на дължимата държавна такса и представяне на документ, удостоверяващ заплащането. Мотивите на съда са, че срокът е пропуснат поради технически причини, които са препятствали достъпа до системата за сигурно електронно връчване. Касационната инстанция приема, че съдът е извършил неправилна преценка, че срокът за отстраняване на нередовността на жалбата е пропуснат, поради което не е следвало да се произнася по искането за възстановяването му. Съобщението с указанията на съда относно представяне на документ за платена държавна такса не е връчено надлежно на жалбоподателя, поради което срокът за изпълнението им не е започнал да тече и следователно не е бил изтекъл към момента на прекратяване на съдебното производство. Видно от върнатия отрязък съобщението е връчено на Б. Е. Ц. с отбелязване, че „сътрудничи на адвокат“. По делото обаче няма доказателства, че посоченото лице действително е заемало длъжността сътрудник на адв. Еленков – пълномощник на жалбоподателя. За пълнота следва да се посочи, че в определението за възстановяване на срока съдът неправилно сочи като приложима разпоредбата на чл. 161 АПК вместо чл. 64 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, както и че от жалбоподателя не са представени доказателства за ограничаване на достъпа до системата за сигурно електронно връчване. ІІ. Неоснователни са доводите за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № BG05M9ОP001-2.010-0778/71 от 15.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОП РЧР 2014 – 2020 г. за определяне на финансова корекция на „Алфа Истейт“ ЕООД в размер на 100 % върху допустимите разходи в размер на 79 161,24 лв., верифицирани и платени на бенефициера по искане за плащане № 2. Обжалваното съдебно решение е постановено при ново разглеждане на делото след като с Решение № 1354 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. дело № 9684/2024 г. е обявено за нищожно Решение № 2442 от 23.07.2024 г. по адм. дело № 733/2023 г. на Административен съд - Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а с Определение № 2802 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. дело № 2240/2025 г. е отменено Определение № 131 от 15.01.2024 г. по адм. дело № 733/2023 г. на Административен съд - Велико Търново и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд. Съдът е установил от фактическа страна, че между страните по делото е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) за изпълнение на проект „Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене „Есен“ от 11.10.2018 г. Предоставената с договора БФП е в размер на 216 984,73 лева, при 0 % самоучастие. Срокът за изпълнение на проекта е 14 месеца, а целта – оборудване на новосъздадени работни места по програмата за представители на одобрената целева група и осигуряване на заетост на лицата от целевата група и екипа на социалното предприятие за период до 12 месеца. На 15.11.2018 г. бенефициерът „Алфа Истейт“ ЕООД е сключил с „Оримекс“ ООД договор за наем на помещение в гр. Свищов, ул. •••-ти Свищовски полк“, с площ от 140 кв. м и оборудване, описано в Приложение № 1 към този договор. Предоставеното за ползване оборудване е демонтирано и предадено за съхранение на 07.05.2019 г. На 15.02.2019 г. „Алфа Истейт“ ЕООД е сключило договор с друг достаставчик - „Орекском“ ООД, за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене. Договореното оборудване е доставено и инсталирано на 07.05.2019 г. съгласно приемо-предавателен протокол от 08.05.2019 г. По искане за авансово плащане и искане за плащане на разходи за трудови възнаграждения и всички дължими от работодателя вноски ръководителят на УО е изплатил на „Алфа Истейт“ ЕООД 122 558,19 лв. На 12.09.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново извършили проверка в търговски обект „пералня „Есен“, стопанисван от бенефициера. В съставения при проверката протокол има констатация, че в обекта не се осъществява дейност. В тази връзка управителят на дружеството заявил, че поради ремонт в оборудването предприятието е в престой от 11.09.2019 г. до отстраняване на проблема. Представени са отчетни форми за явяването/неявяването на работа от м. януари до м. септември, в които е отчетено явяване на работа на служителите в ателие „Есен“ до 10.09.2019 г. включително, както и ведомости за заплати, видно от които за периода от месец 01.2019 г. до месец 08.2019 г. на служителите са били изплащани трудови възнаграждения. На 01.10.2019 г. служители от администрацията на УО извършили проверка в обект „пералня „Есен“, находящ се на адрес гр. Свищов, ул. •••-ти Свищовски полк“. При проверката е констатирано, че предприятието не осъществява дейност. Същото е в престой от 11.09.2019 г. поради ремонт на оборудването и липса на вода в резултат на повреда на главния тръбопровод. Временно назначените по трудов договор лица изпълняват задълженията си на адрес гр. Свищов, ул. „Христо Смирненски“ № 9. Констатирано е наличието на трудови договори, длъжностни характеристики, присъствени списъци и други документи. На 02.10.2019 г. е извършена проверка в счетоводната фирма, осъществяваща счетоводното обслужване на дружеството във връзка с изпълнение на проекта, както и са проведени телефонни разговори с лицата от целевата група. За резултатите от проверката е изготвен доклад от главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”. В него е отразено, че лицата от целевата група са назначени на работа, считано от 02.01.2019 г., но тъй като закупеното оборудване е доставено на 07.05.2019 г., реалното изпълнение на дейностите по проекта е стартирало на 07.05.2019 г. Описани са телефонните разговори с част от назначените по проекта лица. На 01.11.2019 г. е издадено Решение № BG05M9ОP001-2.010-0778/8 за прекратяване на АДБФП, сключен с „Алфа Истейт“ ЕООД. Като мотиви за издаване на решението е посочено, че в хода на извършена проверка на място на обект „Ателие за пране и химическо чистене Есен“ с адрес гр. Свищов, ул. •••-ти Свищовски полк“ е констатирано, че обектът е затворен, а предприятието не осъществява дейност от 11.09.2019 г. поради ремонт на оборудването. Социалното предприятие, финансирано по проекта, не осъществява дейност и е налице неизпълнение на ангажиментите по административния договор. Актът за прекратяване на административния договор е обжалван от „Алфа Истейт“ ЕООД, като е образувано производство по адм. дело № 13101/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С Решение № 3656 от 08.07.2020 г. по посоченото дело съдът отхвърля жалбата на „Алфа Истейт“ ЕООД. С Решение № 6347 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. № 12924/2020 г. първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд повторно отхвърля жалбата с Решение № 4673 от 07.07.2022 г. по адм. № 5450/2021 г. След касационно обжалване на този съдебен акт с Решение № 3859 от 11.04.2023 г. по адм. № 10024/2022 г. ВАС отменя обжалваното решение, като постановява акт по същество, с който отменя административния акт за прекратяване на административния договор. С решение от 03.05.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР на основание чл. 64, ал. 1, пр. второ във връзка с чл. 62 от ЗУСЕФСУ и § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ на „Алфа Истейт“ ЕООД е постановен отказ за верификация на сума в размер на 94 426,54 лв., представляваща отчетени разходи по искане за окончателно плащане № 3 по проект „Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене „Есен“ с вх. № BG05M9ОP001-010-0778-C01 общ бюджет от 216 984,73 лева. Отказът за верификация е обжалван от дружеството по съдебен ред, като е образувано адм. дело № 339/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С Решение № 225 от 09.10.2023 г. по посоченото дело оспореният отказ за верификация е отменен и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила с Решение № 3218 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. дело № 11828/2023 г. С процесния административен акт е определена финансова корекция в размер 100 % от допустимите разходи, засегнати от нарушението - 79 161,24 лв., представляващи верифицирани и платени разходи по искане за плащане № 2. Като основание за определяне на финансовата корекция са посочени чл. 70, ал. 1, т. 3 и 7 ЗУСЕСИФ във връзка с § 70 от ЗИДЗУСЕСИФ. Нередностите са отнесени съответно по т. 2 и 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). Като фактическо основание се посочва, че създаденото по проекта социално предприятие никога не е функционирало, като наетите лица не са полагали труд, а само са подписвали документи и ведомости с цел обосноваване на разходите и верифициране на плащанията по проекта. При проверка на законосъобразността на акта съдът е приел, че не е нищожен, тъй като не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. По делото е установено, че между страните са били налице други съдебни спорове, но същите имат съвсем различен предмет. Спорът, разрешен с Решение № 3859 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. дело № 10024/2022 г., касае законосъобразността на акта за прекратяване на административния договор. Спорът по адм. дело № 339/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново се отнася до отказ за верификация на суми по същия административен договор, а настоящият спор е за законосъобразността на акт за определяне на финансова корекция. В случая административният орган е посочил две основания за финансовата корекция: чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ - нарушаване на принципите на добро финансово управление (в частност принципа на ефикасност и принципа на ефективност) и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ - неизпълнение на индикатори по проекта. Индикаторите по проекта са: 1. индикатор за изпълнение - „Неактивни или безработни участници” и 2. индикатор за резултат „Неактивни и безработни участници в заетост след приключване на операцията”. В чл. 2.2 от Договора за БФП по първия индикатор са предвиждат 16 лица, а по втория - 8 лица. Социалното предприятие трябва да осигури заетост на лицата от целевата група и екипа на същия до 12 месеца. В административния акт са изложени мотиви, че социалното предприятие не е функционирало, а назначените по трудов договор лица практически не са изпълнявали трудовите си задължения в ателие „Есен“. Поради това средствата са били изразходвани неефикасно и неефективно, а изпълнението на индикаторите по проекта се приравнява на нула. Според съда административният орган не е обсъдил броя на заетите лица и отговарят ли те на критериите на целевата група, както и какъв е бил периодът им на заетост, ако такъв действително е бил налице. Направените от фактическа страна изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и не установяват осъществяването на нередности по т. 2 и 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Изводът за неосъществяване на търговска дейност в обект ателие „Есен“ е обоснован в административния акт с констатациите от извършените проверки от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново на 12.09.2019 г. и от служители на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” на МТСП от 01.10.2019 г. При извършването на тези проверки обектът е бил затворен, респ. не е осъществявал дейност. Съдът е посочил, че това обстоятелство не само не се оспорва от бенефициера, но и се потвърждава от обясненията на представляващия дружеството, че се намира в престой, считано от 11.09.2019 г. Във връзка с тези твърдения от страна на оспорващия са били представени доказателства за наличие на аварии и извършване на ремонтни дейности по главния водопровод, снабдяващ района на ул. •••-ти Свищовски полк“. При липсата на водоподаване в нормален режим работата в обект „химическо чистене и пералня“ не би могла изобщо да се осъществява. От страна на жалбоподателя са изложени и твърдения че в периода с нарушено водоподаване (от 01.08.2019 г. до 10.10.2019 г.) наетите лица в ателие „Есен“ временно на работили на обект в гр. Свищов, ул. „Христо Смирненски“ № 9. Изводът за липса на реално извършване дейност в ателие „Есен“ е обоснован от органа и с обстоятелството, че оборудването в обекта е доставено и монтирано на 07.05.2019 г. съгласно приложения двустранен протокол от 08.05.2019 г., подписан от дружеството жалбоподател и доставчика „Орекском“ ООД – гр. Плевен. В тази връзка съдът е отбелязал, че не е отчетено обстоятелството, че преди подписването на този протокол, въз основа на договор за наем на помещение и оборудване от 15.11.2018 г., сключен между „Алфа Истейт“ ЕООД и „Оримекс“ ООД – гр. Свищов, помещението на ул. •••-ти Свищовски полк“ е наето от жалбоподателя и по счетоводни данни има извършени разходи за ползването му по предназначение. Развалянето на договора за доставка на оборудване, сключен между „Орекском“ ООД и „Алфа Исейт“ ЕООД, не е аргумент в подкрепа на извода, че през периода преди извършената на 12.09.2019 г. проверка ателие „Есен“ не е работило изобщо и дейност от наети лица там не е осъществявана. Дори да се приеме, че в определен период от време след 11.09.2019 г. не е осъществявана дейност в търговския обект, респ. доставеното оборудване е върнато на доставчика (представен анекс от 20.11.2020 г. към договора между „Орекском“ ООД и „Алфа Исейт“ ЕООД), според съда това не води до категоричен извод, че дейност в обекта изобщо не е осъществявана и че „Алфа Истейт“ ЕООД е осъществявало търговска дейност посредством работници и съоръжения в друг обект – ателие „Пролет“, а наетите лица за работа в ателие „Есен“ изобщо не са полагали труд или поне в този обект. Що се касае до отношенията между „Орекском“ ООД и „Алфа Исейт“ ЕООД във връзка със сключения между тях договор за доставка на оборудване от 15.02.2019 г. и продължаващия и към момента съдебен спор, съдът е приел, че става въпрос за прекратяване на търговски отношения и уреждане на последиците от тях, а не че страните водят симулативен съдебен процес с оглед доказване на твърдения във връзка с изпълнението на административния договор. В контекста на горните съображения съдът е разгледал и регистрацията на търговския обект ателие „Есен“ в РЗИ – Велико Търново с дата 22.07.2019 г. по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции. Регистрацията е извършена след дадени предписания по реда на чл. 5 от Наредба № 12/16.11.2018 г. за здравните изисквания към обществените перални. Според съда дейност е осъществявана и то именно в периода преди посочената дата на регистрацията. Липсата на прегледи и ремонти на доставеното оборудване в гаранционните срокове според съда не е достатъчно да се приеме, че оборудването не е работило, респ. не е било изобщо доставено и приведено в готовност за техническа експлоатация. Според съда липсата на диференцирано (по обекти) счетоводно отчитане на дейността в двата обекта на жалбоподателя – ателие „Пролет“ и ателие „Есен“, също не води до категоричен извод за неосъществяване на дейност в новия обект. Съдът е посочил, че органът е следвало да събере и други доказателства, за да съотнесе съответната част от разходите към всеки един обект, а също така и да се направи преценка дали е осъществявана дейност и в какъв обем. Крайният извод на съда е, че от доказателствата по делото не се потвърждава констатацията на органа за липса на реално осъществена търговска дейност в обекта, както и че наетите лица не са осъществявали трудова дейност. Според съда не е установено от фактическа страна колко точно лица са наети и отговарят ли те на критериите по проекта и съответно какъв точно е процентът на изпълнение на одобрените индикатори за изпълнение и резултат, защото от това зависи преценката за размера на ФК по т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. Липсват фактически установявания каква точно част от предвидените по проекта дейности са реално осъществени, за да се твърди нарушение на принципа на ефикасност, който изисква постигане на най-добро съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. Решението е правилно като краен резултат по следните съображения: Мотивите на органа се изразяват в хронологично проследяване на факти и обстоятелства и позоваване на писмени доказателства и свидетелски показания по съдебни производства, които са образувани по обжалване на други административни актове, макар и със същия адресат по същия проект – става въпрос за акта за прекратяване на административния договор и отказа за верификация по искане за плащане № 3. И двата административни акта са отменени с влезли в сила съдебни решения. По своята същност мотивите на процесния административен акт възпроизвеждат мотивите на отменени административни актове и становища на органа, поддържани в хода на обжалването им. Процесният административен акт не е подкрепен от собствени конкретни мотиви, които да съдържат ясно и точно описание на относимите факти и доказателствата, които ги установяват. И двете нередности са обосновани с един и същи извод от фактическа страна, а именно – че предприятието реално не е функционирало, без органът да разграничи елементите от съставите на различните нередности и относимите факти към тях. При положение, че органът не е разграничил елементите от съставите на различните нередности, относимите факти към тях и доказателствата, които ги установяват, касационната инстанция приема, че административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 АПК поради неизпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това е достатъчно основание за отмяна на административния акт, като първоинстанционният съд не е следвало да извършва проверка дали в действителност обектът е функционирал, още по-малко само въз основа на доказателствата, които подкрепят защитната теза на бенефициера. Изводът на съда, че за определен период предприятието все пак е функционирало (става въпрос за периода преди регистрацията му като обществена пералня), не е подкрепен с конкретни мотиви, нито от него става ясно кой е началният момент на този период, поради което касационната инстанция го намира за необоснован. Фактът, че са дадени предписания за регистрация и такава в действителност е извършена, не е достатъчен да се приеме, че в обекта е осъществявана дейност при спазване на условията на проекта. В допълнение касационната инстанция отбелязва, че по делото не се спори, че по процесния проект е извършена верификация на разходи от 79 161,24 лв. за трудови възнаграждения и всички дължими от работодателя вноски върху договореното възнаграждение. Данни за това са изложени на стр. 2 от административния акт. Същата сума представлява основата по процесната финансова корекция. В производството по верификация органът дължи проверка на всички основания за допустимост на разходите, включително, че разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности (чл. 57, т. 3 ЗУСЕСИФ, в приложимата редакция) и са отразени в счетоводната документация на бенефициера чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система (чл. 57, т. 5 ЗУСЕСИФ, в приложимата редакция). В мотивите на процесния административен акт се отричат и двете условия за допустимост на разходите, цитирани по-горе. В различните административни производства е налице непоследователност и противоречия в изводите органа по отношение на едни и същи обстоятелства и правните последици от тях. По горните съображения обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани за настоящата касационна инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение