Решение № 15308 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2010 г.

Решение № 15308 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кочо Маринов Кочев от гр. Видин срещу решение № 266/17.06.2010 г., постановено по адм. дело № 780/2009 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 050900200/23.07.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Видин, потвърден с решение № 429/25.09.2009 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за начислен ДДС в общ размер от 61 113,46 лв. и лихви - 19 428,49 лв. за периода 15.01.2006 г. - 30.11.2008 г. на основание чл. 132, ал. 2 (отм.) и чл. 102, ал. 3 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., както и вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 29,27 лв. и лихви - 9,50 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Макар изрично да не е посочено, от изложението на касационната жалба може да се изведе извод, че се релевират оплакване и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като касатора твърди, че съдът не е обсъдил и взел предвид обективно, всестранно и пълно наличните по делото доказателства. Неправилно според касатора съдът е приравнил размера на дохода, деклариран по ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ на размер на облагаем доход по ЗДДС (отм.), съответно ЗДДС доставки, като не е съобразил, че двата закона третират различен вид данъци, определяеми въз основа на различни по вид и начин на определяне на данъчна основа. Твърди се в касационната жалба, че не е обсъдено в цялост и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и показанията на разпитаната като свидетел Милена Миланова. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от юриск. Мариан Иванов с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като релевантните за правния спор доказателства, включително и съдебно-счетоводната експертиза, са обсъдени в мотивите на решението на съда и въз основа на тях са направени фактическите констатации по казуса, а от правна страна правилно съдът е приел, че с поведението си жалбоподателят е станал причина да бъде ревизиран по чл. 122 ДОПК, защото не е представил документи, които да установят приходите и разходите му във връзка с дейността му на земеделски стопанин. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизията на Кочо Кочев е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК макар и той да не е регистриран като търговец. В тази връзка е посочено от съда, че макар да не е задължен да води счетоводство като търговец съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСч е длъжен да разполага с документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски. Освен това според съда липсват документи, които са необходими за определяне основата за облагане с ДДС, а е установено по делото, че Кочо Кочев е земеделски производител и се занимава с отглеждане на животни. Относно представените фактури за 2006 г. - 2007 г. съдът е счел, че те не могат да се ценят като редовни документи, удостоверяващи приходите на лицето. В тази връзка с оглед представените 22 бр. фактури за 2006 г. съдът е констатирал, че в тях е посочен чл. 113, ал. 9 ЗДДС, но този текст е от действащия ЗДДС в сила от 01.10.2007 г. и не е може да бъде основание за неначисляване на ДДС за 2006 г. Относно фактурите за 2007, които са представени по делото съдът също е изложил мотиви, че не ги цени като доказателства, както и сметките за изкупеното мляко, доколкото автентичността на положените подписи е оспорена от ответника по надлежния ред в първото по делото съдебно заседание и въпреки указанията на съда за разпределението на доказателствената тежест по отношение автентичността на подписите, жалбоподателят е не е ангажирал доказателства. В тази връзка съдът е обсъдил, че положеният подпис за жалбоподателя видимо наподобява подписа, който свидетелката Миланова е заявила, че обикновено полага за Кочев. Съдът се е позовал и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която за 2008 г. лицето не разполага с никакви документи във връзка с произведената от него и реализирана продукция. Относно представеното удостоверение № 110/03.02.2010 г. на РУ "Противопожарна безопасност и спасяване" - Видин и постановление за спиране на наказателно производство от 02.02.2010 г. съдът е приел за относимо към спора като документи, удостоверяващи извършен палеж в селскостопански постройки, но жалбоподателят не е посочвал, че редовно съставена отчетност от него е погинала вследствие на пожар. Въз основа на изложеното съдът е установил, че законосъобразно приходните органи са приели, че до 31.12.2005 г. за периода от 12 последователни месеца жалбоподателят е реализирал приходи от облагаеми доставки над 50 000 лв., но тъй като не е подадено от него заявление за регистрация по реда и в срока по чл. 108 ЗДДС (отм.), то е прието от съда, че е ирелевантно обстоятелството, че приходните органи не са му указали своевременно за това задължение, доколкото същото е нормативно установено и за възникването му е определящо влизането в сила на закона, който го установява, а не указанието на приходната администрация за съществуването му. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да доведат до отмяната му. Неоснователно касаторът се оплаква, че не може с оглед декларирани доходи по ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ да му се определят задължения за ДДС. Реализирането на облагаеми доставки над 50 000 лв. правилно първоинстанционният съд е приел, че е нормативно задължение на лицето за регистрацията му и след като то не е изпълнено в указаните от закона срокове, правилно приходните органи с ревизията са обложили тези доходи с ДДС на основание чл. 132 ЗДДС (отм.) и чл. 102 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. От друга страна следва да се отбележи, че касаторът е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и само обстоятелството, че не е регистриран като търговец, а като земеделски производител не променя характера на извършваната от него дейност като независима икономическа дейност. В този смисъл правилно съдът е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, макар той да не е длъжен по ЗСч да води счетоводна отчетност, както е при търговците. Законосъобразни са изводите на съда, че задължение на касатора е било да притежава документи с оглед произведената от него и реализирана земеделска продукция, като в процесния случай тя е свързана с отглеждане на животни. Обстоятелството, че е реализирал доходи и те са декларирани в годишните му декларации по ЗОДФЛ (отм.), правилно е мотивирало и приходната администрация и съдът да приемат, че при наличие на оборот над 50 000 лв. касаторът е бил длъжен да се регистрира по ЗДДС. Осъществяването на независима икономическа дейност и извършване на доставки, от които е реализирал доходи, правилно е обосновало съда да приеме за законосъобразно и облагането с ДДС. Първоинстанционният съд правилно и всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и показанията на свидетелската Миланова и е направил въз основа на тях законосъобразни изводи за дължимостта на определения с ревизията ДДС. Правилно ревизията е определила данъка, съответно размера на облагаемата стойност, поради което и съдът е направил законосъобразни изводи относно определената данъчна основа, въз основа на която е определена и дължимостта на косвения данък. В този смисъл и приходните органи и съдът правилно са приложили материалния закон - чл. 132, ал. 3 ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 1 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. и са определили ДДС за периода 15.01.2006 г. 30.11.2008 г. Съдът е извършил и правилна преценка на доказателствата, както и на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради което оплакванията за липса на пълна и всестранна преценка на доказателствата, са на първо място неконкретизирани, а на второ - неоснователни, предвид изложените по-горе мотиви. Гласните доказателства също са обсъдени от съда в контекста на останалите доказателства по делото. Правилна е преценката на представените фактури и изводите на съда за некредитирането им като годни доказателства, макар и редовни от външна страна. Изписването на чл. 113, ал. 9 ЗДДС във фактури, за които се твърди, че са съставени през 2006 г. показва, че те не са съставени на датите, на които са посочени във фактурите, а в много по-късен момент. В ЗДДС (отм.) липсва ал. 9 на чл. 113 и самата разпоредба в отменения ЗДДС регламентира издаването на удостоверение за регистрация по ЗДДС, а не съдържа основание за неначисляване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 113, ал. 9 ЗДДС, в сила от 01.10.2007 г. С оглед облагането с ДДС, правилно съдът е постановил решението си и в частта за вноските по ДОО, а и в касационната жалба няма конкретни оплаквания срещу решението на съда в тази му част. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при извършената му проверка не се установиха визираните в касационната жалба нарушения, които да водят да отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,