Решение № 3305 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 516/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против решение № 1690/26.11.2025 г., постановено по адм. д. 440/2025 г. по описа на Административен съд-Шумен (АС-Шумен). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, с която е представено писмено доказателство. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение, ако се претендира в размер, който надвишава минималния. Ответната страна ППК“Зора“ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1690/26.11.2025 г., постановено по адм. д. 440/2025 г. по описа на АС-Шумен е отменено Решение за поправка на очевидна фактическа грешка изх.№02-270-6400/2749#7 от 21.08.2025 г. на изпълнителен директор на ДФЗ във връзка с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г. с изх.№ 02-270-6400/2749 от 01.06.2025 г. на изпълнителен директор на ДФЗ и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното решение е действителен административен акт, но е издадено без да са налице предпоставките на чл. 62, ал. 2 от АПК. За да постанови посочения правен резултат съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на оспореното решение по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Изрично е обоснован извод, че не е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в уведомителното писмо от 21.08.2025 г., а то е допълнено и изменено. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия и издадените от изпълнителния директор на ДФЗ актове. От съдържанието на уведомителното писмо от 21.08.2025 г. и решение от 21.08.2025 г., АС-Шумен правилно е установил, че с втория акт се изменя и допълва първия, а не се поправя допусната очевидна фактическа грешка. Твърденията и оплакванията на касационния жалбоподател за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК настоящият съдебен състав намира за неоснователни. От събраните по делото доказателства, а и от доводите наведени в касационната жалба, е видно, че в случая административният орган с отмененото от първата инстанция решение не е поправил очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. За да е налице такава грешка по смисъла на цитираната разпоредба следа да има несъответствие между действителната воля на органа и начина по който я е обективирал в издадения акт. В случая дори в касационната жалба са изложени фактически твърдения, че липсва промяна на волята на административния орган с решението, а „само са отразени данните от допълнителната проверка, извършена в Интегрираната система за администриране и контрол“, а представените за първи път в настоящото производство писмени доказателства отразяват „частична актуализация“ на информацията за минималните количества внесен азот. Изрично трябва да бъде посочено, че непълнотата на доказателства не е касационно основание за отмяна и поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав не е компетентен да обсъжда тези доводи и доказателства, но самото им формулиране и представяне показва, че по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК не е поправена грешка в административния акт, а е изменено неговото първоначално съдържание поради допълнително установени относими факти. Всъщност това, което е постигнал административният орган с решението за поправка на очевидна фактическа грешка е промяна на съдържанието на колона 10 от Таблица 18.5 и добавяне на още седем броя колони. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Поправянето й предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на административния акт чрез промяна и допълване на неговите мотиви поради извършени допълнителни административнопроизводствени действия, както е постъпил изпълнителният директор ДФЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ППК“Зора“ е направила разноски в размер на 800 лв. (равностойни на 409,03 евро), които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е в минималния размер, определен според чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение