Определение № 10627 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от В. М. С. от гр. Асеновград, чрез адв. Л. А.-Минцева, срещу Определение №6475 от 18.07.2024 г. по адм. д. №1461/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му, по която е образувано делото и съдебното производство е било прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба, с която се иска отмяна на съдебно решение, което няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21 ал.1 до ал.4 АПК. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд. В тази връзка следва да се посочи, че самата входирана жалба на С. е неясна. От една страна в нея(петитума и) действително се търси отмяна на решение от 1996г. на Окръжен съд – Пловдив по гр. дело №1636/1995г., но в заглавната страна, а и в самата обстоятелствена част, се сочи, че на лицето (по входирана от него молба от 03.06.2024г. до бившия му осигурител „Горубсо-Лъки“АД, гр.Лъки) мълчаливо му е отказано издаване на Удостоверения обр. УП-2 (за осигурителен доход) за периоди 1991г. – 1994г. Или жалбата му до съда е била нередовна(неясна), поради което е следвало да се даде възможност на оспорващия непротиворечиво да посочи – какво точно иска от съда. Като не му е предоставил такава възможност, първостепенния съд е допуснал нарушение на съществени процесуални правила (чл.158 ал.1, във вр. с чл.150 ал.1, т.т.5-7 АПК), което обосновава и извода за отмяна на атакуваното прекратително определение и връщане на делото за продължаване на дължимите по жалбата на С. следващи процесуални действия. Само за пълнота следва да се посочи, че по своята правна същност търсените за издаване от непрекратения осигурител удостоверения представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, т.е. волеизявления за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, вкл. и отказът да се издаде такъв документ, поради което и в посочения контекст търсената защита пред съд е допустима. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение