Определение № 10815 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2024 г.

Образувано е по искане на процесуалния представител на О. Ю. С. - гражданин на Руската Федерация за допълване на решение № 6822 от 23.06.2025 г., постановено по адм. дело № 7917/2024 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. В искането се излагат съображения за това, че депозиралата касационната жалба страна е заявила своевременно искането си за присъждане на разноски по делото. Ответната страна – Председател на Държавната Агенция за бежанците е изразил становище за липса на основания за уважаване на направеното искане за допълване на решението. Върховният административен съд намира, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. С решение 6822 от 23.06.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е отменил решение № 11513 от 10.07.2024г., постановено по адм. дело № 2593/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на О. Ю. С., гражданин на Руската федерация, срещу решение № 2637 от 15.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, като е върнал делото за повторно провеждане на административното производство пред Органа. Искането е основателно. Неоснователни са доводите на ответната страна, че с оглед специалната разпоредба на чл.92 от ЗУБ за производствата по оспорване по този ред не се дължат разноски за адвокатски хонорар. Разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертиза, със законовата корекция, че такива не се дължат от чужденеца, ако той докаже че не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава когато не е налице изключението по изр. второ на чл. 92 ЗУБ. Заплащат суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. По отношение на ответния административен орган намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК - при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. В конкретния случай подателят е направил своевременно искането си за присъждане на разноски и ги е доказал с писмени доказателства. По делотo не е доказано и наличието на основание за намаляване на платения хонорар. Възможността за редуциране на платеното възнаграждение за един адвокат е допустима само при установена прекомерност. В случая размера на платения хонорар не надхвърля предвидения в наредбата минимум, поради което не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. По тези доводи настоящият състав счита, че са налице предпоставклите за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,