Определение № 60231 от 09.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 398/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ч. В. Т. срещу определение № 226/09.12.2020 г. по т. д. № 1986/2020 г. на ВКС, ТК, I ТО, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на решение № 260/24.06.2020 г. по т. д. № 378/2020 г. на Окръжен съд Пловдив. Оплакванията на Ч. В. Т. са концентрирани върху обстоятелството, че в две различни производства, образувани пред Окръжен съд Пловдив и пред Софийски градски съд, са постановени диаметрално противоположни определения по повод искане на молителката Л. И. Ф. за налагане на обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове от капитала на „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД, в което съдружник е Т.. С тази мярка се цели обезпечаване на предявен от Ф. срещу „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Отделно от това, са изложени и доводи, че решение № 260/24.06.2020 г. по т. д. № 378/2020 г. на Окръжен съд Пловдив е постановено от съдията, който е разглеждал и т. д. № 173/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив с предмет искане за обезпечение на бъдещ иск, предявим от Л. И. Ф. срещу „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД, чрез запор на всички дружествени дялове от капитала му. Соченият съдия е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение, но в същото време е отменил отказа на длъжностното лице по регистрация да впише запор върху същите тези дружествени дялове по определението на СГС. От жалбоподателят е формулирано искане атакуваният акт да бъде отменен и делото върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на молбата за отмяна. Препис от частната жалба не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Производството по т. д. № 1986/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО е образувано по молба за отмяна на решение № 260/24.06.2020 г. по т. д. № 378/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, постановено в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ /изм. ДВ бр. 105/2020 г./. С цитираното решение е отменен отказ № 20200603115613/04.06.2020 г. на длъжностното лице по регистрация и му е указано да впише по партидата на „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД обезпечителна заповед, издадена по гр. д. № 2819/2020 г. от СГС в полза на Л. И. Ф., с която е наложен запор върху дружествените дялове във „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД. Сочената обезпечителна мярка е поискана, за да може успешно да бъде изпълнено решението по бъдещия иск, предявим от Л. И. Ф. срещу „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установява вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството, касаещи прехвърляне не всички дялове в полза на А. С. и Ч. Т.. С атакуваното в настоящото производство определение молбата на Ч. Т. е оставена без разглеждане с решаващите мотиви, че решението, постановено в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което е извън предметния обхват на чл. 303 ГПК. На самостоятелно основание съставът на ВКС е приел, че е неприложима хипотезата на чл. 304 ГПК, тъй като молителят не се явява трето лице по смисъла на сочената разпоредба. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от предходния състав на ВКС определение е правилно. Мотивите за липса на процесуална легитимация в полза на Ч. В. Т. да инициира производство за отмяна на решение № 260/24.06.2020 г. по т. д. № 378/2020 г. на Окръжен съд Пловдив следва да бъдат изцяло споделени. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ /изм. ДВ бр. 105/2020 г./ се развива по жалба на заявителя като целта е проверка законосъобразността на постановен от длъжностното лице по регистрация отказ да бъдат вписани посочените от заявителя обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. В процесната хипотеза заявител е ЧСИ рег. № 826 КЧСИ, който е подал искане за вписване на запор по отношение всички дялове от капитала на „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД, наложен от СГС по гр. д. № 2819/2020 г. В това производство Ч. Т. не участва, макар да е съдружник в дружеството „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД. Решението по т. д. № 378/2020 г. на Окръжен съд Пловдив не го обвързва, поради което не може да се направи извод, че той е трето лице, легитимирано да иска неговата отмяна. Разпоредбата на чл. 304 ГПК е приложима само спрямо лица, които се явяват необходими другари в процеса, каквито не са Т. и „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД. Отделно от това, следва да се има предвид, че в частната жалба не се съдържат доводи относно незаконосъобразността на определението, постановено по т. д. № 1986/2020 г., а срещу решението на Окръжен съд Пловдив по т. д. № 378/2020 г., което не е предмет на обжалване в настоящото производство. При служебната проверка, извършена от настоящия състав, не се установяват пороци на обжалваното определение, поради което същото като 0правилно следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС